Камен Михайлов беше един от изтъкнатите учени в Института за литература. Учен с големи творчески възможности и изследователски потенциал, с книгите и многобройните студии и статии, с колегиалната и административната си активност той даваше лице на научния живот. Той постъпва в Института през 1983 като докторант в секция „Българската литература до Освобождението“ с научен ръководител академик Петър Динеков. Защитава успешно дисертационен труд на тема „Жанрови проблеми в творчеството на П. Р. Славейков“ (1988), а през 2000 се хабилитира с труда „Текст и контекст у Ботев“. Придобива научната степен „доктор на филологическите науки“ с труда „Български/булгарски образи в рускоезична среда“, а през 2015 г. става професор с изследването „Мемоаристиката от ранните руско-турски войни“.
Камен Михайлов беше хоноруван преподавател по нова българска литература – общ курс за журналисти в СУ „Климент Охридски“ (1978, 1979), по българска възрожденска литература в ПУ „Паисий Хилендарски“ (1989-94), по българска възрожденска литература, по фолклор, по нова и съвременна българска литература във ФИ „Любен Каравелов“ – Кърджали (1995-2004). Лектор по български език и култура в Брянския държавен университет „И. Г. Петровски“ (2005-2010); в Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош“ (от 2016).
Като член на секцията „Литература на Българското възраждане“, Камен Михайлов участва във всички нейни научни форуми, включва се активно в научни проекти, става научен ръководител на докторант и ръководител на много дипломанти. Като научен секретар на Института за литература (2012-2014) изпълняваше задълженията си стриктно и с отговорност.
Учен с идеи и многостранни интереси, професор Камен Михайлов се утвърди като един от най-ярките изследователи на възрожденската литература, автор е на повече от 100 статии за Т. I на Енциклопедия „Българско възраждане“, в която негово дело са и интересните и редки илюстрации. Двата последни труда на К. Михайлов „Български/булгарски образи в рускоезична среда“ и „Мемоаристиката от ранните руско-турски войни“ са принос в изследването на руско-българските културни и исторически контакти, защото променят много от натрупаните досега представи за тях.
С кончината на професор Камен Михайлов губим не само изтъкнатия изследовател, който можеше да реализира още много свои научни идеи, но и приятеля и колегата, на когото можехме да се доверим.
МИР НА ПРАХА МУ!
Той беше един от най-изявените изследователи на литературните, културните и историческите процеси през Българското възраждане, доктор на филологическите науки с научни награди и международно признание.
Мащабът на неговите научни интереси беше голям. Камен Михайлов осмисляше теоретически проблемите на възрожденската литература, като изследваше нейната „жанрова динамика и жанрова прагматика“, проучваше аспектите на словесността у автори от Паисий и Софроний до Славейков и Ботев, търсеше и откриваше закономерностите в литературния развой, влечеше го текстологията, занимаваше се с атрибутивни проблеми и откриваше неизвестни или много малко известни възрожденски автори. Написаното от него за „текста и контекста“ при Христо Ботев е сред най-цитираното за този велик възрожденец. Още първата му книга „Петко Славейков –поетически послания. 1827–2002“ разкри високия му професионализъм и литературоведска подготвеност, а издаването на „Лирика“ и „Епика“ на Пенчо Славейков го утвърдиха като изследовател на тези значими автори.
Научните интереси на Камен Михайлова надхвърлиха възрожденското време – той публикува интересни и запомнящи се изследвания и върху св. Константин Философ, и върху св. Методий Моравски; публикуваше неизвестни данни за руски издания от XVII и XVIII век, засягащи български въпроси. Безспорен връх в неговото творчество са двете монографии „Български/булгарски образи в рускоезична среда “ и „Мемоаристиката на ранните руско-турски войни 1768–1830“. С тези два солидни труда Камен Михайлов промени представите и мисленето по смятани до този момент за утвърдени аспекти в българо-руските културни взаимоотношения. Той внесе в българската хуманитарна наука нова и неизвестна досега фактология, с научна и гражданска смелост отстояваше позиции, поставяйки българските национални интереси над всичко.
Камен Михайлов имаше много таланти – беше не само много добър литературовед и талантлив изследовател, но и незаменим член на редакционната колегия на тритомната енциклопедия „Българско възраждане. Литература. Периодичен печат. Литературен живот. Културни средища”.
Камен Михайлов беше художник, занимаваше се и с дърворезба: майстореше икони, а изложбите му се радваха на голям успех. Камен имаше и друга страст – фотографията. Той направи изложби в България и в чужбина, получи награди за свои фотографии, благодарение на него том 1 на Енциклопедията излезе с невероятни по обем и атрактивност илюстрации.
Камен Михайлов имаше и друга дарба, която мнозина познаваха и му се възхищаваха – той пееше и свиреше на китара като истински бард. Освен на приятелските срещи, в продължение на две години всеки вторник, от 18.00 ч. в Руския отдел на Столична библиотека той изнасяше концерти: и който четеше в библиотеката и чуеше акордите на китарата, влизаше и слушаше Висоцки, Окуджава, Вертински…
Раздялата с Камен Михайлов е тежка, загубата е незаменима!
Бог да го прости!
Колеги и приятели от секция
„Литература на Българското възраждане“ и възрожденската колегия
Pумяна Дамянова, Недка Капралова, Лидия Михова,
Николета Пътова, Николай Аретов, Анна Алексиева,
Андриана Спасова, Николай Желев, Сава Сивриев,
Христо Манолакев, Кирил Топалов, Вера Добрева,
Надежда Александрова, Юлия Николова, Мила Кръстева,
Паулина Стойчева, Катя Станева, Елена Гетова,
Аделина Странджева, Елена Тачева, Николай Чернокожев
