Преводът между конюнктурата и мисията

Видео
Преводът между конюнктурата и мисията

Средновековните славянски литератури в дигиталната ера

Видео
Средновековните славянски литератури в дигиталната ера

Представяне на сборника „България и Русия (XVIII – XXI век)

Видео
Представяне на сборника България и Русия (XVIII – XXI век)

СКРЪБНА ВЕСТ

Вихрен Чернокожев

На 29.07.2018 г. се разделихме с нашия скъп колега и приятел доцент д-р Вихрен Чернокожев – един от най-етичните, толерантни, коректни и добронамерени учени в историята на секция „Нова и съвременна българска литература“. Интелектуалец с активна гражданска позиция, от висотата на която отстояваше неотклонно научните и социални принципи, в които вярваше. Учен със силен интелект и характер, с жив есеистичен език, той остави основополагаща следа в литературната наука с приносните си текстове за Димитър Подвързачов, Радой Ралин, Пеньо Пенев, Христо Смирненски, Пенчо Славейков, Константин Константинов, Йордан Йовков, Никола Вапцаров, Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Димитър Талев, Змей Горянин, Чудомир, Йордан Вълчев, Блага Димитрова, Георги Рупчев, Емилиян Станев, Димчо Дебелянов, Петър Алипиев, Стефан Гечев, Кръстьо Куюмджиев, Боян Пенев, Борис Делчев и др.; с изследванията си върху българския смях, литературната периодика и изданията за деца. Вихрен Чернокожев е съставител и редактор на емблематичните издания: „Антология на българския смях“ и „Антитоталитарната литература“. Негови са концепциите и научното ръководство на „Енциклопедичен речник на новата българска литература“, „Литература и политика“, „Другата българска литература (1878 – 2000) в три тома“, „Идентичност и асимилация“ и др.

Смъртта на Вихрен Чернокожев оставя голяма празнина в съвременното българско литературознание. А за нас загубата на колегата и приятеля Вихрен е тежка и непрежалима.

Бог да го прости!

Институт за литература – БАН







СКРЪБНА ВЕСТ
доц. д-р ВИХРЕН ИЛИЕВ ЧЕРНОКОЖЕВ
(1951–2018)

Загубихме колега и учен литературовед, който не криеше своите пристрастия към забравените и репресирани творци, към „маргинални“ жанрове и литературни направления. Великолепен литературен историк, Вихрен Чернокожев беше най-добрият изследовател на историята на българската сатира. В негово лице творчеството на Димитър Подвързачов и Радой Ралин губи своя най-добър тълкувател.

Загубихме личност, за която всяка претенция за тоталитарна власт бе немислима и непоносима. Вихрен Чернокожев положи много усилия за утвърждаване и изследване на антитоталитарната литература в България.

Загубихме истински човек с характер; за него всяка крачка беше изпитание, но той не се гневеше на съдбата, а я беше приел като своя неизбежна спътница. Животът му свидетелстваше: духът винаги властва над тялото. Вихрен знаеше цената и на любовта, и на болката.

Загубихме приятел, за когото мнозина можем да кажем: „той беше най-добрият човек, когото познавам“. Мястото на Вихрен Чернокожев за нас, колегите от секция „Нова и съвременна литература“, завинаги ще остане празно и незаменимо.

Вечна му памет!

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ОБЯВЯВА КОНКУРС

за прием на редовни докторанти за допълнителния конкурс за учебната 2018-2019 г. в съответствие с Решение No 341 на МС от 21.05.2018 г.,

В срок от 13.08.2018 г. до 12.10.2018 г. кандидатите подават молба за участие в конкурса до директора на Института за литература, посочена в списъка. За справки - в Института за литература, тел. 02/979-29-90 или в ЦУ -БАН, ул. “15 Ноември” No 1, стая 310, тел. 9795260.

СПИСЪК НА СПЕЦИАЛНОСТИТЕ, ПО КОИТО СЕ ОБЯВЯВАТ КОНКУРСИ ЗА РЕДОВНИ ДОКТОРАНТИ ЗА УЧЕБНАТА 2018-2019 Г.:

  • 2.1. Филология, специалност „Българска литература“ (Стара българска литература)
  • 2.1. Филология , специалност „Българска литература“ (Възрожденска литература)
  • 2.1. Филология , специалност „Българска литература“ (Нова и съвременна българска литература)
  • 2.1. Филология , специалност „Теория и история на литературата“

НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ:

  • Молба до директора на Института за литература, в която кандидатите посочват специалноста (специалностите), за която кандидатстват и чуждия език, по който ще държат втория конкурсен изпит.
  • Автобиография;
  • Диплома за придобита образователно-квалификационна степен “магистър” с приложението или нотариално заверено копие от нея;
  • Удостоверение за признато висше образование, ако дипломата е издадена от чуждестранно висше училище;
  • Медицинско свидетелство;
  • Свидетeлство за съдимост;
  • Кандидатите могат да прилагат и други документи, удостоверяващи техните интереси и постижения в съответната научна област.
  • Фактура (или копие) за платена такса 30 лв. в Центъра за обучение при БАН – „Бул. Цариградско шосе“ № 125, бл. 26 Б, 2-ри етаж.

(Таксата не зависи от броя на конкурсите, в които участват кандидатите).

Кандидатите без дипломи представят уверение от висшето училище за завършено образование, в което задължително се посочва средния успех от следването и оценката от защита на дипломната работа /или от положения държавен изпит/.

Кандидатите за докторанти се уведомяват писмено за допускането им до конкурса. В писмото е указано кога и къде да получат програмите за конкурсните изпити.

Изпитите ще се проведат:

по специалността от 3 до 7 декември 2018 година,
по чужди езици от 10 до 14 декември 2018 година.

Изисквания:

Успешно издържали конкурсните изпити са кандидатите, получили оценка от изпита по специалността най-малко мн.добър 4,50 и по западен език не по - малко от добър 4.00.

Наследство БГ

АМЕРИКАНСКАТА НАГРАДА ЗА БЪЛГАРИСТИКА „ДЖОН Д. БЕЛ“ Е ПРИСЪДЕНА НА СБОРНИКА В ЧЕСТ НА ПРОФ. АНИСАВА МИЛТЕНОВА

Институт за литература. Posted in Събития



АМЕРИКАНСКАТА НАГРАДА ЗА БЪЛГАРИСТИКА ДЖОН Д. БЕЛ Е ПРИСЪДЕНА НА СБОРНИКА В ЧЕСТ НА ПРОФ. АНИСАВА МИЛТЕНОВА

Асоциацията за българистични изследвания в Америка (BSA) присъди наградата „Джон Д. Бел“ за 2017 г. на сборника Vis et sapientia: Studia in honorem Anisavae Miltenova. Нови изследвания, интерпретации и подходи в медиевистиката (София, 2016), издание на Издателския център „Боян Пенев“ към Института за литература, чиито съставители и редактори са Аделина Ангушева, Маргарет Димитрова, Мария Йочева, Мая Петрова-Танева и Диляна Радославова.

Наградата се присъжда от 1998 г. и за пръв път се дава на книга, издадена в България.

В своето решение Комитетът по присъждането на наградата за 2017 г. пише следното:
„Този сборник от 800 страници, посветен на забележителната научна кариера на професор Анисава Милтенова в областта на средновековната литература и текстология изобилства с важни статии на международен колектив от изтъкнати специалисти в областта на старославянското и старобългарското езикознание, ръкописното наследство и църковните текстове. Високото качество на включените статии многократно надхвърля равнището на един юбилеен сборник. Новите открития и проникновените анализи представляват значителен и траен принос в областта на българистичните изследвания. Този том ще бъде ценен за бъдещите поколения българисти, слависти, медиевисти, византинисти, лингвисти и текстолози.“

Честито на всички – на Института за литература, на Издателския център „Боян Пенев“, на съставителите и редакторите!

Повече информация за наградата вж. тук (https://bgstudies.org/publications/book-prize-awards).

Творческа работилница при Института за литература – БАН


Творческа работилница при Института за литература – БАН
обявява следните конкурси по проект
„Литературата – творчество, познание, умение“

  • Конкурс за творческо писане (стихотворение, кратък разказ, есе);
  • Конкурс за литературоведска интерпретация „Ученици-критици“ (конкурсът е за интерпретация на текст от класически или съвременен български автор, без ограничение в избора на жанр).

Конкурсите са отворени за всички ученици от гимназиален курс в страната.

Срок за изпращане на текстовете – 17 май 2018 г.

Обявяване на победителите – 17 юни 2018 г.

Текстовете изпращайте на email: tinka@ilit.bas.bg

Телефони за връзка: 02 971 70 56; 02 979 29 90

Наградените и номинираните текстове ще бъдат публикувани в сборник, издание на Издателски център „Боян Пенев“ при Института за литература – БАН. Представянето на сборника очаквайте през септември 2018 г.

Екип на проекта: доц. д-р Елка Трайкова, доц. д-р Елка Димитрова, д-р Георги Господинов

Кратко описание на проекта „Литературата – творчество, познание, умение“:

Проектът е насочен към учениците от гимназиалния курс на среднообразователните училища. Целите му са да разшири техните литературни познания, да насърчи и развие уменията им за създаване на текст (художествен и интерпретативен), но преди всичко – да стимулира творческите им интереси и способности, да ги въведе по увлекателен начин в литературата като многообразна и интригуваща територия.

СКРЪБНА ВЕСТ

Внезапно ни напусна
професор доктор на филологическите науки
КАМЕН МИХАЙЛОВ

Камен Михайлов

Камен Михайлов беше един от изтъкнатите учени в Института за литература. Учен с големи творчески възможности и изследователски потенциал, с книгите и многобройните студии и статии, с колегиалната и административната си активност той даваше лице на научния живот. Той постъпва в Института през 1983 като докторант в секция „Българската литература до Освобождението“ с научен ръководител академик Петър Динеков. Защитава успешно дисертационен труд на тема „Жанрови проблеми в творчеството на П. Р. Славейков“ (1988), а през 2000 се хабилитира с труда „Текст и контекст у Ботев“. Придобива научната степен „доктор на филологическите науки“ с труда „Български/булгарски образи в рускоезична среда“, а през 2015 г. става професор с изследването „Мемоаристиката от ранните руско-турски войни“.

Камен Михайлов беше хоноруван преподавател по нова българска литература – общ курс за журналисти в СУ „Климент Охридски“ (1978, 1979), по българска възрожденска литература в ПУ „Паисий Хилендарски“ (1989-94), по българска възрожденска литература, по фолклор, по нова и съвременна българска литература във ФИ „Любен Каравелов“ – Кърджали (1995-2004). Лектор по български език и култура в Брянския държавен университет „И. Г. Петровски“ (2005-2010); в Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош“ (от 2016).

Като член на секцията „Литература на Българското възраждане“, Камен Михайлов участва във всички нейни научни форуми, включва се активно в научни проекти, става научен ръководител на докторант и ръководител на много дипломанти. Като научен секретар на Института за литература (2012-2014) изпълняваше задълженията си стриктно и с отговорност.

Учен с идеи и многостранни интереси, професор Камен Михайлов се утвърди като един от най-ярките изследователи на възрожденската литература, автор е на повече от 100 статии за Т. I на Енциклопедия „Българско възраждане“, в която негово дело са и интересните и редки илюстрации. Двата последни труда на К. Михайлов „Български/булгарски образи в рускоезична среда“ и „Мемоаристиката от ранните руско-турски войни“ са принос в изследването на руско-българските културни и исторически контакти, защото променят много от натрупаните досега представи за тях.

С кончината на професор Камен Михайлов губим не само изтъкнатия изследовател, който можеше да реализира още много свои научни идеи, но и приятеля и колегата, на когото можехме да се доверим.

МИР НА ПРАХА МУ!

ОТ ИНСТИТУТА ЗА ЛИТЕРАТУРА – БАН





СКРЪБНА ВЕСТ

Внезапно ни напусна
професор доктор на филологическите науки
КАМЕН МИХАЙЛОВ

Той беше един от най-изявените изследователи на литературните, културните и историческите процеси през Българското възраждане, доктор на филологическите науки с научни награди и международно признание.

Мащабът на неговите научни интереси беше голям. Камен Михайлов осмисляше теоретически проблемите на възрожденската литература, като изследваше нейната „жанрова динамика и жанрова прагматика“, проучваше аспектите на словесността у автори от Паисий и Софроний до Славейков и Ботев, търсеше и откриваше закономерностите в литературния развой, влечеше го текстологията, занимаваше се с атрибутивни проблеми и откриваше неизвестни или много малко известни възрожденски автори. Написаното от него за „текста и контекста“ при Христо Ботев е сред най-цитираното за този велик възрожденец. Още първата му книга „Петко Славейков –поетически послания. 1827–2002“ разкри високия му професионализъм и литературоведска подготвеност, а издаването на „Лирика“ и „Епика“ на Пенчо Славейков го утвърдиха като изследовател на тези значими автори.

Научните интереси на Камен Михайлова надхвърлиха възрожденското време – той публикува интересни и запомнящи се изследвания и върху св. Константин Философ, и върху св. Методий Моравски; публикуваше неизвестни данни за руски издания от XVII и XVIII век, засягащи български въпроси. Безспорен връх в неговото творчество са двете монографии „Български/булгарски образи в рускоезична среда “ и „Мемоаристиката на ранните руско-турски войни 1768–1830“. С тези два солидни труда Камен Михайлов промени представите и мисленето по смятани до този момент за утвърдени аспекти в българо-руските културни взаимоотношения. Той внесе в българската хуманитарна наука нова и неизвестна досега фактология, с научна и гражданска смелост отстояваше позиции, поставяйки българските национални интереси над всичко.

Камен Михайлов имаше много таланти – беше не само много добър литературовед и талантлив изследовател, но и незаменим член на редакционната колегия на тритомната енциклопедия „Българско възраждане. Литература. Периодичен печат. Литературен живот. Културни средища”.

Камен Михайлов беше художник, занимаваше се и с дърворезба: майстореше икони, а изложбите му се радваха на голям успех. Камен имаше и друга страст – фотографията. Той направи изложби в България и в чужбина, получи награди за свои фотографии, благодарение на него том 1 на Енциклопедията излезе с невероятни по обем и атрактивност илюстрации.

Камен Михайлов имаше и друга дарба, която мнозина познаваха и му се възхищаваха – той пееше и свиреше на китара като истински бард. Освен на приятелските срещи, в продължение на две години всеки вторник, от 18.00 ч. в Руския отдел на Столична библиотека той изнасяше концерти: и който четеше в библиотеката и чуеше акордите на китарата, влизаше и слушаше Висоцки, Окуджава, Вертински…

Раздялата с Камен Михайлов е тежка, загубата е незаменима!
Бог да го прости!

Колеги и приятели от секция
„Литература на Българското възраждане“ и възрожденската колегия

Pумяна Дамянова, Недка Капралова, Лидия Михова,
Николета Пътова, Николай Аретов, Анна Алексиева,
Андриана Спасова, Николай Желев, Сава Сивриев,
Христо Манолакев, Кирил Топалов, Вера Добрева,
Надежда Александрова, Юлия Николова, Мила Кръстева,
Паулина Стойчева, Катя Станева, Елена Гетова,
Аделина Странджева, Елена Тачева, Николай Чернокожев

Национална научна конференция „Светове и утопии“

ПОКАНА
за участие в
Националната научна конференция
СВЕТОВЕ И УТОПИИ

посветена на 120-годишнината от рождението на
ХРИСТО СМИРНЕНСКИ

Уважаеми колеги,

Институтът за литература при БАН, Катедрата „Българска литература“ към Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Националният литературен музей имат удоволствието да ви поканят на Националната научна конференция под наслов „Светове и утопии“, посветена на 120-годишнината от рождението на Христо Смирненски.

Конференцията ще се проведе на
13 и 14 ноември в Нова конферентна зала на СУ „Св. Климент Охридски“.

Сред проблемните полета на форума ще бъдат:

  • Нови прочити на поетическите творби на Христо Смирненски – на превърналите се в класически и на останалите встрани от читателския и критически интерес творби; на ранни или непечатани приживе текстове
  • Христо Смирненски като автор на римувани и прозаически хумористични и сатирични творби, на фейлетони и кратки трагикомедии
  • Христо Смирненски като издател, редактор и преводач
  • Житейски и творчески контексти
  • История на критическата рецепция
  • Архив на поета

Моля, изпращайте заявките си за участие, придружени с кратка анотация, до 1 ноември на следните имейли:

  • science_conference@abv.bg
  • аlexandra.a.antonova@gmail.com
  • dony2@abv.bg

Организатори:

  • Александра Антонова, Институт за литература – БАН
  • Кристина Йорданова, Софийски университет „Св. Климент Охридски“
  • Донка Билярска, Национален литературен музей

Дисидентството

Дисидентството

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.