Из епиграми

Змей Горянин. Posted in Из епиграми

Свободата  1

Ех, сладко нещо е, безпорно, свободата:
живей човек и й се радва - славно!
Но в друго нещо тука е бедата -
да: гладна свобода е робство най-безправно!

1946



Българийо любезна

Българийо любезна,
как хубава си ти!
Където да излезна -
зад мен стражар слухти...

1937



Народни водачи

Народни водачи, а гледаш: край тях
кордони джандари се вият и лазят, -
дали от народна любов ги е страх,
дали пък народа от себе си пазят?

1938



Надеждата

Един през друг се хората изреждат
съвет да дават: как се управлява,
но - слава Богу - имаме надеждата,
че Бог рога на крава зла не дава!

1938



Основанията

От малък още лъжеше за трима
и глупостта му беше несравнима;
от мързел не научи занаят,
та затова - избран бе депутат.

1936



Не е лошо

Не е лошо да си бил министър,
стига да не си бил много тъп, -
а с ума си "далновидно-бистър"
да си се сдобил с имотец скъп.

1947



Ах, защо ли

Всички честни патриоти
Ботев имитират, -
ах, защо ли като Ботев
и те не умират...

1950



На Иван Вазов

Измина век, а векове ще минат
и твойте песни все ще се четат.
Но пак добре, че овреме почина,
та се изплъзна от Народен съд...

1950



Свободата 2

Тез, що се бориха за свобода, измряха,
до свободата други доживяха, -
а тези други готвят ново време -
пак шии във хомота да навреме.

1943



Годините

Какви години, Боже! Да си печелим хляба
с това, което можем, а не с което трябва!...

1950



ПЪТЯТ

Аз знам една горчива истина:
душа, която е пречистена
преди да стигне в небесата
изгасва тихо... в механата.

1936



В блатото

На живота в блатото
все така си става:
все потъва златото,
а боклукът плава.

1950



БЕЗ ЗАГЛАВИЕ

Велико „народно” събрание –
а где е народът – не зная;
но знам, че роден за страдание
той пак ще робува и трае

1946



СЪГЛАСНО ЧЛ.2

„Властта излиза от народа
и нему тя принадлежи”, -
но на народа за изгода
юздите пак един държи.

1951



МЪКА

Много ми е мъката голяма,
стилото не скърца, а въздиша,
всичко покрай мен е епиграма,
но... не смея да си я запиша.

1945



ПРАВОТО

- Какво е правото? – запита ме веднъж
един на вид не много глупав мъж.
- Не знам, - му рекох, - сам го не разбирам,
защото никъде не го намирам.

1950



НОЩТА Е БРЕМЕННА

Не спи Хасан. Зарана ще го бесят,
че ритнал, без да знай, на бея песът.
А беят спи и както спи умира:
преди Хасана в гроба се завира.

1950



НА СТОЯН МИЛЕНКОВ

Животът ни е глупава лотария
И ти си взел фаталния билет:
Да веселиш печалната България,
А сам да имаш български късмет.

1932-1935


РОМАНТИКА

Прекрасна, приказно печална
е родната страна, -
напомня ми за феодална
развалина.

1950



НОВИНИ

Новини не мога да ти кажа,
не защото няма и не знам,
а защото липсва ми куража
да се тикам във затвора сам!

1951



ЖИВОТЪТ

В зори живота носехме във шепи,
до пладне вече той ни дотежа, -
а мръква се и само дим и пепел
остана ни от сладката лъжа.

1950


ПРАЗНАТА НАДЕЖДА

„Мирът ще победи войната
и мир ще бъде на земята!” –
това е празната надежда:
да изпредеш от облак прежда!

1950



СТАРА ПЕСЕН

„Преклонената главица
остра сабя не сече”...
може само от плесница
малко кръв да потече.

1938



СПОМЕН    

Скандират трудовите хора
ту тоз – ту онзи лозунг смел, -
и аз си спомням: село, двора –
и на бунището петел –
крещи, че е щастлив на воля,
а те го хващат да го колят...

1951



ПАПАГАЛИТЕ

Папагалите дето раздават късмета
са доволни от своя позорен късмет:
Те не чувстват, че имат синджир на нозете
и с безгрижие тъпо ядат слънчоглед.

1950

ОБЪРКАНО ПОТОМСТВО    

Не зная на какво са се надявали
бащите ни, когато са садили,
но дойде ред, ний, като грешни дяволи,
да жънем бурен, тръне и бодили.

1937


СЪДБАТА

Такава е съдбата: воловете орат,
а хвали се мухата на вола на рогът.

1950



ПАК

Пак шега ти изигра ми,
моя музо платоническа, -
пак ми шепнеш епиграми
вместо ода политическа!

1950



„ЛЕСНИНАТА”

Животът е и лек, и прост,
когато му намериш цаката:
на силните да ставаш мост,
а слабите да газиш яката.

1950





НАРОДНИ „БУДИТЕЛИ”

Всекиму омръзнаха хвалбите,
че сме духом будни и свободни;
а пък то? Единствени петлите
днеска са будители народни.

1946



ГНИЛОТО

Че има нещо гнило – има,
но то съвсем не е във Дания,
а в наш,та Родина любима –
пияна от славяномания.

1948



ЗЛОВЕЩ СЪН

Сън сънувах – сън прокоба:
суша поразила боба
и загубил Ганю наш
войнствения си кураж.

1951



ПРЕНАИМЕНОВАНИЯТА

Неврокоп е Гоце Делчев,
а Сандански – Свети Врач, -
но остават си Безделче,
и в Глупейно, и Бъркач...

1950



Нямаме време
дори да умреме,
а да живеем –
не смеем...

1950

* **
Всеки тегли от ума си,
колкото го има
(тука „трудовите маси”
идват ми за рима).

1951

***

Който от врабци не смее
нивите си да засее –
хак му е и му се пада,
да гладува и да страда!

1951




РИМАТА

Подходящо е „народа”
да римуваш със „свобода”,
но във тази сладка рима
нещо вярно ще ли има?

1951








НА ЕДИН ИСТОРИК

Кога ти е фасулът без оливия
и няма где главата си да сложиш,
не ще се занимаваш с Тита Ливия,
нито с Тацит ума си ще тревожиш!

1951



ТОЙ – ПЕТЪР

Трикратно се отрече от Христа,
а сетне го трикратно изповяда
и пази днеска райската врата,
макар да беше си заслужил ада.

1952



ВЕРИГАТА

Нашето начало е у Бога,
краят ни до него пак достига,
значи с право да твърдя ще мога,
че човек за Бога е верига!

1951

***
Не учи баща си где са
Нивите му на полето, -
Той отлично знай, че те са
Включени в ТКЗС-то.

1950




В ЗАЩИТА НА ВЪЛКА

-Homo homini lupus* -
стара, класическа глупост!
Вълчо не хвърля фугаси,
за да утрепе баща си!...

1950

*Човек за човека е вълк (лат.)



ТОЙ...

На един „велможа” – кандидат за
парт-обследване.

Знае той отлично,
че е неприлично
хора да обира,
затова спокойно,
тежко и достойно
ги... „експроприира”...

1951



ФАКТОРЪТ

Няма нищо чудно,
че пълнее Дани -
цяло село трудно
но все пак го храни;
че е Дани фактор:
знай да кара трактор.

1951





На един поет

Че ти не си поет - не е беда, -
не са поети твърде много хора;
бедата, драгий, идва от това,
че пишеш и печатиш без умора.

1950



***
„Спи Православната!” –
викат панически.
Вярно! И главното:
спи канонически...

1950    



НА БЪДНИ ВЕЧЕР

Да бдим за мир Исус Христос ни рече –
и двайсет века ний на Бъдни вечер
все бдим, но не за мир, а за кебапа –
котакът да не би да го излапа.

1950    


ВРЕМЕТО

Колко е тежък
дъхът на барута!
Как угнетява преди още взрива!
Ех, време – временце!
Как да те срутим,
кога си ни рожба, макар уродлива!

1950


ЗЛОЧЕСТА ЧЕСТ

Да пишеш епиграми днес
наистина е чест,
но за такава чест, уви,
отсичат глави...

1950



ЗА СМЪРТТА

На Соня

Защо се плашиш от Смъртта?
Кое във нея е зловещото?
Това ли, че през вечността
на нищо тя превръща нещото?
Щом тя е край на всяка твар
и винаги остава същата –
ти приеми я като дар
от Троицата всемогъщата.

1950


ЕЖЕДНЕВИЕ

Върви животът ни тарифно,
ний дишаме, ядем и спим, -
и щастието апокрифно
над куп нещастия строим.

1950


И за грешните тирани
слънце грей и хляб ги храни.

1951


НОЩТА

Нощта дойде да вземе мойто бреме;
не съм ли бил за този свят – не знам,
но в наш,то шумно „колективно” време
аз съм човек едва кога съм сам.

1951




СЪВРЕМЕННОСТ

Съвсем не е удобно
да бъдеш днес поет:
изследват те подробно
от всеки селсъвет
и критика ти прави
„агит-пропът”, уви!...
Ех, клети наши нрави!
Ех, гумени глави!...

1951



PRO DOMO SUA

Каква файда, че тук „зората
ме й огряла първи път”,
щом пак тя си гря когато
ме съди „Народен съд”?!

1951



АКО БЯХ...

Вазов ако бях сега,
страшна книга бих написал,
и кръстил я бих с тъга
„На барут ми замириса”.

1950



„Над тъгите безответни
вместо вино и елей,
песни нежни, пъстроцветни
от душата си излей!”

Тез слова на Алишера
аз по свойски ще предам:
Над скръбта ръси пипера
на жигосващ епиграм.

1951



Хамелеон

Другарят -
господин -
бай Атанас
стои на сигурна позиция:
да бъде винаги на власт
и никога във опозиция!

1950


SI VIS PACEM

Капка по капка – сбира се вир;
бомба по бомба – сигурен мир!

1950



СЪВЕТ

И при скръб голяма
да ти не личи,
с тон на епиграма
тихо поплачи.

1951



ФЕРМАНЪТ

Никак няма кабаат ферманът,
че от него се бои раята;
Писал го е в Цариград султанът;
а чете го в село кехаята.

1950



СИН НА СВОЙТО ВРЕМЕ

Като син на свойто време,
младият поет Замфир
пише трудови поеми
с псевдонима „Трудомир”.

1950






***
Майко Българийо, майко свободна,
Майко Републико наша народна,
що са чедата ти голи и гладни,
а са богати на речи площадни?

1947-1948



PRO DOMO SUA

Похулили ме врагове – не чувам;
приятели ме хвалили – не знам;
от хорски хули никак не гладувам, -
похвалите – не мога да ги ям.

1950



НА МОДА

На мода днес е прогресивното,
животът е под пълно прекрояване!...
и грозно е, и е противно то –
туй модно прогресивно оглупяване.

1949



СИВО

Сиво ежедневие
Сиви хора. Сиво.
Тъй било в Ниневия
пред клането диво.

1950

ДЕ ДА ВИДИМ!...

От пещерата с лъвовете гладни
избавил се пророкът Данаил;
но я в Държавна сигурност да падне,
та да го видим как би се спасил!?...

1946



КЪСМЕТ

Бяхме с Германия – „новият ред”
стана за нас и зловещ, и проклет;
ето ни днес сме наред със Русия –
...ех, на каква ли сме пак прокопсия!


1949



КАКТО ПО-НАПРЕД

Изборите минаха
в свобода и ред,
тъй са си минавали
те и по-напред:
пак свободно Силата
гласовете сбра
и остана Правдата
с счупени ребра.

1948








PRO DOMO SUA
Живеем в нова, прогресивна ера
на мощен патос и подем велик, -
а аз съм пак какъвто бях и вчера:
на всяка нова вяра – еретик.

1947



НА Д.И.П.
И теоретически, и формено
оглупял е старият Полян,
но макар за работа бракуван –
продължава да живей наднормено
и дори в културния ни план
бил се чувствал някак заплануван.

1950



СТРАННО НЕДОРАЗУМЕНИЕ
Издигат глас народните владици,
че в черквата са влезли еретици;
отидох да се боря с еретиците,
пък гледам вътре в черквата владиците...

1948



НАШЕНЕЦ
В размисъл дълбока потъва Иван...
Какво размишлява ли?
Мисли капан,
та вътре да вкара съседа си Стани,
а той да погледа какво ли ще стане.

1951


ДАРОВЕ
Кому каквото Господ дал:
дъх сипал в нежно цвете,
отрова в кобрата излял,
а пък в жената – двете.

1950



ПЪТЯТ
Уви, аз зная този път:
по него мъртвите вървят –
и не вървят, ами го влачат,
а подир тях женурки плачат;
отпред върви любезен поп,
молитва пее приветливо
и е сърцето му щастливо,
че води другиго към гроб...

1950



РАЗГОВОР
- Христос возкресе! – днес един ми каза.
- Я не глупей! – му отговорих аз, -
това е само обичайна фраза.
Христос не се и родил за нас!

1949



МАСЛИНЕНАТА ВЕЙКА
Най-сетне и войната вече свърши!
маслинената вейка се откърши,
но тя у нас на дряновица стана
и гръб небит, комай че не остана.

1947


ЛЮДМИЛ

От чуждите поети
той като ловък плут
събра си стиговете
и днеска е прочут.

1950



НА ЕДНО ПРОГРЕСИВНО... КОНТЕ

Не ти е чиста работата, братко!
Със шапка, с връзка, с шлифер доста чист!
На туй отгоре си избръснат гладко...
без друго ще те сметнат за фашист!

1950




РИМИ

Сито лято; жито – злато;
снопи – кладни; шопи – гладни.

1950



***
Поиска ли ти грошче заптието,
бешлик му дай и кротко си кротувай,
че паднеш ли на Таш-капу* в мазето,
като те бий, поне да те не псува.

1951

* Таш-капу – старият затвор в Пловдив, сега разрушен.

ПРОЗРЕНИЕ

Потъна ли във размисъл дълбок,
прекланям се пред думите Христовите;
наистина всемилостив е Бог,
щом може да понася и поповете.

1951



МЕРИ

Беше Мери мила
нежна поетеса, -
влюби се в Людмила
и стана насила
„фактор във прогреса”.

1950




ТЪРЖЕСТВО

Събрание тържествено:
безвкусно и досадно –
лъжата с було девствено
е в шествие парадно.

1950



МОЯТА ЧЕТКА

Моята четка разлива
сепия, охра, кармин:
път между зрейнали ниви –
двама по пътя вървим:
двама отлични другари –
братя по мъка и хал:
аз и доброто магаре –
сестреник на Буцефал.

1951



Д.И.П.

С гордостта на свиня тържествуваща,
с тъпотата на гъен овен
той върви, а тълпата ликуваща
го ласкае: „Поет вдъхновен!”

1950



ЗА „ЦАРСКИТЕ МАНЕВРИ”

Народът – гол и бос,
бз гащи и калеври, -
та... ставаше въпрос
за „царските маневри”...

1936

***

О, българска културо,
черви се твоят лик
щом и Людмил Стоянов
станá академик!

1946



ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Спасителят възкресе
на всички за разтуха!
... и екзархът разтресе
блаженствено търбуха.

1946



ЗА МОРАЛА

Да си морален – за това не стига
да скъсаш неморалната верига, -
верига нова трябва да сковеш
от здрав морал – и да се оковеш!

1959



ВЪВ ЗАТВОРА

Във затвора всички хора
придобиват чуден нрав:
сè спокойно си говорят,
а пък мислят с бесен гняв.

1946


БОЖА МИЛОСТ

На Бога не гневи се,
че малко ум ти дал, -
тъй той ти е орисал
по-лек житейски дял.

1950


ОТКРОВЕНОСТ

Хич не съм се и надявал
да натрупам куп пари,
затова съм щедро давал
къшея си хляб дори, -
и то не за да получа
някакъв небесен дар,
а стомаха си да уча
да ме знай за господар!

1950


ТОЙ...

Лъже с охота
крáде умерено
и във живота
крачи уверено...

1950



ЕЛЕГИЯ

Бих желал да бъда сив сокол,
да политна над земята родна
и да си поплача с тиха бол:
„Ех, ти моя Родино свободна!”

1950
ИЗЛИШНО

Излишни са заканите,
кога я няма мечката,
че току-виж застанете
пред нея на пътечката!

1950



МЕТЕОРОЛОГИЯ

Колкото по-тъмни
стават небесата –
по-скоро ще съмне,
ще изгрей зората!

1950




В ТУРСКО

Казваше ми дядо Петър,
че във турско тъй било:
две пияни заптиета
били цялото село.

1948



КОМПОЗИТОР

Композиторът Евстати
пише оди и кантати –
и навсякъде успява
властниците да възпява.

1950

ТЕКУЩА ПОЛИТИКА

Не само в двете полушария
два лагера се образуват;
но и във малката България
те водят свое съществуване:
единият борчески фучи
за класите и за надстройките,
а мрачен другият мълчи
по нивите и по постройките.

1951



ПРАВДА И НЕПРАВДА

Не говори, че правда няма.
То правда има, но – уви!
Неправдата е тъй голяма,
че в шепи правдата лови...

1950




ЧОВЕК

Ти си човек – не яж трохи
ни косвено, ни пряко!
Орелът не кълве мухи,
вълкът не лочи мляко!

1950



Из “Змей Горянин. Епиграми. Съст.: Вихрен Чернокожев, Росица Чернокожева.- София: “Литературен форум”, 2000.

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.