ПРЕОТКРИВАНЕ: Супрасълски сборник, старобългарски паметник от Х век

Институт за литература. Posted in Събития | . Посещения: 2976

НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ: ПРЕОТКРИВАНЕ: Супрасълски сборник, старобългарски паметник от Х век 19 и 20 август, 2011, Централна сграда на БАН, голям салон. Супрасълски сборник, старобългарски паметник от Х век: електронен корпус, работна среща и изложба. Проект, финасиран от ЮНЕСКО

Супрасълският сборник е единственият ръкопис от всички запазени кирилски паметници, по който можем да съдим за столичната преславска книжовна продукция от времето на Златния век. По съдържание Супрасълският сборник представлява минейно-триоден панегирик, който съдържа жития на християнски светци за месец март, както и слова от триодния цикъл. Според изследователите житийната част не представлява буквален превод на съществуващ византийски месечен менологий, тъй като има нехомогенен състав – състои се от текстове, преведени по различно време. Езикът на паметника представя преславската книжовна норма от Х в. и се изучава като основа на т. нар. класически старобългарски корпус.

През 2007 г. паметникът е включен в листа с най-ценните документи от писменото наследство и е под егидата на UNESCO. Върху него съществуват многобройни изследвания (заглавията в библиографията надминават 200). Въпреки това интересът към него в Европа и света е много голям. Супрасълският сборник има наборно издание от Й. Заимов и М. Капалдо, публикувано през 1982 г.

Този ранен старобългарски кирилски ръкопис e написан на пергамент и има изключително графично оформяне и изработка. Той е открит през 1823 г. в Супрасълския манастир (първоначално в Полша, сега в Литва) от М. К. Бобровски. Той го изпраща на словенския учен Б. Копитар за проучване. След смъртта на Копитар първите 118 листа от паметника постъпват в Университетската библиотека в Любляна, където се пазят и до днес. Следващите 16 листа, купени от А. Ф. Бичков през 1856 г. от 1947 г. са притежание на Руската Национална библиотека в Санкт Петербург. Останалите 151 листа след смъртта на откривателя на паметника Бобровски се озовават в сбирката на графовете Замойски. Тази т.нар Варшавска част изчезва по време на Втората световна война и дълго време се смята за изгубена. По-късно е открита в САЩ и е върната в Полша през 1968 г. Днес се намира в Националната библиотека във Варшава.

Основният работен колектив в Института за литература (5 научни сътрудници, ръководител: ст.н.с. д-р А. Милтенова) има редица постижения в електронната обработка на старобългарски паметници. Колективът е удостоен с голямата награда “Питагор” (2009) за проекта “Репертоар на старобългарската литература и книжнина с компютърни средства”. Репертоарът включва описание на около 350 средновековни славянски ръкописа, от ХI до началото на ХVIII в. Описанието е на английски и български език, а оригиналните текстове са кодирани на старобългарски език. Репертоарът изграден чрез приложението на компютърни технологии (стандарт TEI P5) в описанието и анализа на балканските кирилски ръкописи и съдържа комплексни данни, почерпани “de visu” от старобългарските текстове (вж. http://clover.slavic.pitt.edu/repertorium/ ). Манастирската култура и ръкописните сбирки в манастирите са обект на международния проект “СЛОВО: Към изграждане на дигитална библиотека от южнославянски ръкописи” (вж. http://slovo-aso.cl.bas.bg/index.html ). Консултант на проекта е проф. Дейвид Бирнбаум от Университета в Питсбърг, САЩ, който осъществи и пилотен модел на малка част от Супрасълския сборник (http://clover.slavic.pitt.edu:8080/exist/paul/data/paul_main.html ) с търсеща програма към него (http://clover.slavic.pitt.edu:8080/exist/paul/paul_query.xql ).

Цели на проекта:
Проектът цели представяне в електронен вид на най-обемният известен до сега старобългарски ръкопис (285 листа), написан с кирилица, датиран от края на Х век.
Проектът събира на едно място дигитални изображения на всички части от паметника от трите библиотеки в три различни страни (Университетската библиотека в Любляна, Словения; Руската Национална библиотека в Санкт Петербург, Русия; Националната библиотека във Варшава, полша). Проектът включва разчетен и въведен в електронна форма текст, възможен за търсене, критически апарат, гръцки текст и паралелен превод. Дигиталните изображения на всички листове от паметника ще бъдат достъпни едновременно с разчетения текст в комплексен електронен продукт.
Проектът цели да популяризира българското книжовно наследство. За тази цел в проекта е включена международна работна среща, 19 и 20 август 2011 г. и постерна изложба, посветена на паметника, която да бъде представена освен в България в още четири страни (Русия, Словения, Полша и Литва). Изложбата е организирана със съдействието на Културния институт на Министерство на външните работи и на Посолството на Полша в България.

Дейности по проекта:

  • Комплексно изследване на всички известни части на Супрасълския сборник в Русия, Полша и Словения; издирване на неизвестни и неизползвани до сега изворови материали, в това число византийски първоизточници (извън гръцкия текст, издаден от М. Капалдо).
  •  Висококачествена дигитализация на оригиналните части от пергаментния ръкопис в трите библиотеки (Любляна, Санкт Петербург, Варшава).
  • Цифровизация на старобългарския, гръцкия и преводния текст на паметника и представянето им в единен корпус.
  •  Речник-индекс на словоформите в паметника.
  • Изготвяне на тезаурус на исторически и географски реалии.
  • Разработване на търсеща програма, която свързва изображение, текст и речник и позволява представяне на паметника като писмен, литературен и езиков факт от българската култура.
  • Актуализиране на библиографията и превръщането й в машинно читаем текст.
  • Специален интернет-портал, посветен на старобългарския паметник Супрасълски сборник.
  • Работна среща, посветена на проблемите, свързани със Супрасълския сборник в контекста на Преславската цивилизация (език, литература, култура).
  • Публикуване на материалите от работната среща в електронен и печатен вид.
  • Организиране на постерна изложба, посветена на старобългарския паметник. Електронният текст на Супрасълския сборник, достъпен в оригинален вид чрез средствата на съвременните информационни и комуникационни технологии, ще се използва както в образованието, в областта на българистиката и славистиката, така и от всички, които имат интерес към историята на България, на византийско-славянския свят и на Балканите. Резултатите от проекта биха утвърдили авторитета на българските учени и биха направили видима за широк кръг граждани на Европейския съюз третата по важност култура, съществувала през Средновековие¬то в Европа – старобългарската.

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.