Национална научна конференция „Елин Пелин – наследства и прочити“

Александра Антонова

На 30 ноември и 1 декември 2017 г. се проведе националната научна конференция „Елин Пелин – наследства и прочити“, посветена на 140-годишнината от рождението на писателя. Форумът бе организиран от Института за литература – БАН и Катедра „Българска литература“ при Факултет „Славянски филологии“ на СУ „Св. Климент Охридски“ и привлече учени и докторанти от ПУ „Паисий Хилендарски“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Бургаски университет „Проф. д-р Асен Златаров“, ШУ „Епископ Константин Преславски“, СУ „Св. Климент Охридски“, Институт за литература – БАН, Институт за изследване на изкуствата – БАН, НБУ, Национален литературен музей. Работата на конференцията оформи няколко монолитни блока, структурирани от многобройни връзки между докладите. Първият подстъп към наследството на Елин Пелин бе литературноисторически и активира интелектуални и емоционални контексти в житейския и творческия му път като очерта широко социокултурно поле чрез гъста мрежа от литературнокритически позиции – към и на Елин Пелин. Изследванията реконструираха фигурата на писателя през емблематични приятелства (като това с Александър Балабанов и Александър Божинов например), създадоха една цяла миниистория на критическата му рецепция (включително и през проблематизациите на понятието „стил“) чрез естетическите реакции на д-р Кръстьо Кръстев, Владимир Василев, Иван Андрейчин, Антон Страшимиров, Михаил Арнаудов, Димитър Шишманов, Боян Пенев, Тодор Боров, Иван Мешеков, Симеон Радев до по-сетнешните интерпретации в текстовете на Пеньо Русев, Искра Панова, Никола Георгиев и др., които се разтвориха към по-едрото отношение България – Европа. Анализирани бяха активните публицистични позиции на Елин Пелин относно формата, в който битува художественият текст (литературният вестник vs литературното списание или как пресата става ос на литературния живот), позиции, които биха могли да нарекат Елин Пелин и „медиен критик“, съотнесен и към съвремието ни. Театралнокритическата позиция на писателя бе разгледана чрез 10-те точки в статията му „Защо не ми се ходи в Народния театър“, активирала широк социокултурен дебат върху театъра като естетически феномен чрез представите на интелектуалеца, дебат, провокиран от критичното отношение на Елин Пелин към недостизите на българската сцена по отношение на драматургичния език (спазване на единна книжовна норма, коректност и изразителност на превода, изговор), визия и сценично поведение на актьорите – всичко това организирано от „режията“.

Вторият блок бе споен тематично от проблематизационни наблюдения върху поетиката на Елин-Пелиновата проза, върху богатите семантични хоризонти, зададени от понятието „милост“, върху кризиса в общуването на „малкия“ човек с държавните институции през претендиращата да опосредява контакта между човека и Бога свещеническа фигура, през сложната, смислово плътна фигура на небето – „общ знаменател“ на знакови разкази като „Спасова могила“, „Ангелинка“, „Косачи“ и др., предпоставил поредица от възможни сдвоявания между текстовете. Изследванията се фокусираха и върху симптомите на безвъзвратно разпадане на патриархалния ред според „Гераците“ и „Земя“. Анализите бяха положени върху размисли на Елин Пелин за творческия процес, върху литературнокритически оценки, спомени и стихове за писателя (на Антон Страшимиров, Александър Божинов, Чудомир, Христо Смирненски и др.), върху беседи и интервюта.

Акцент в работата на форума бяха проблематизациите на историята, жанровата специфика и произход на текстовете от „Под манастирската лоза“, предположени в изворите и влиянията на патеричните разкази и житията на светци. Анализите съпоставиха разказите на Елин Пелин с библейски псаломи и светийски жития, притчи и монашески мъдрости. Интересни наблюдения и изводи бяха споделени върху френските преводи на разказите от „Под манастирската лоза“ на Валери Даскалова-Дюма, Роже Бернар, Катя Никова и др., върху „безпомощността“ на френския език в предаването на Елин-Пелиновите деминутиви, върху спецификата на преводаческата рецепция, възпроизведена през двойния превод – превод на превода, през смисловите хоризонти на възприемането, просветващи в интерпретирането на заглавията, през тълкуването на преводаческите стратегии.

Колоритно възстановена бе Елин-Пелиновата „среща“ с прототипите и образите на Пижо и Пендо в съавторство с карикатуриста Александър Божинов (който впрочем припомня интереса на Елин Пелин именно към лицата, не към пейзажите). Мястото на Елин Пелин в българската смехова култура бе потърсено и в миниисторията на българановската идея, сама по себе си важен културен феномен. По какъв начин Елин Пелин остава част от този определен тип смеещ се човек през десетилетията на 20-те, 30-те и 40-те години на XX в. в един зрял етап на българската смехова култура, предшестван от румелийската смехова култура на Вазов и Захарий Стоянов, както и от Алековата „Весела България“?

Модерното лице на Елин Пелин зададе анализът на някои „зърна“ модернистична естетика, открити и аргументирани в стихотворенията в проза от книгата „Черни рози“, цялостен и добре споен корпус от жанрово неопределени творби (наричани стихотворения в проза, откъслеци, размишления, балади в проза, импресии, рисунки, скици, късове). Възникнали в активното сътрудничество на Елин Пелин в „Развигор“, те впечатляват с реализъм от ново поколение, реализъм, повлиян от символизма, психологически реализъм, в който доминира пластичното изображение, материите, формите, цветовете, гротесковите линии, алегоричните поанти, сатирата, на някои места и експресионистичните кошмарни видения на душата (импресията „Мъртво поле“). Сборникът бе прочетен и през гъста рецептивна мрежа – от Владимир Полянов, Божан Ангелов, Цветан Минков, Иван Радославов, Димитър Шишманов, Д.Б Митов през Тодор Боров, Михаил Арнаудов, Ефрем Каранфилов до съвременни изследователи като Бисера Дакова.

Форумът зададе и ретроспекция към работата на Елин Пелин в около 40 периодични издания за деца с ясно заявения му принос като редактор на първото детско хумористично списание „Веселушка“ (1908), както и с високохудожествената му работа като редактор на вестничето „Чавче“, вестник „Пътека“, списание „Светулка“ и др. Особено интересно бе аргументирано визионерството на Елин Пелин, предрекъл в дилогията „Ян Бибиян“ някои технологични феномени на нашето съвремие като конструирането на ракета, движена от слънчева светлина, засичането на радиовълни от естествен източник, откриването на вода на луната, визията на синята в Космоса Земя, кратерите на Луната, както и много минерали и вещества, открити там днес. Дилогията бе определена като първия фентъзи роман за деца у нас, публикуван година преди да се появи в световната преса жанровото определение „фентъзи“.

Продуктивни корелации бяха направени между Елин Пелин и Йордан Йовков, разгледани като полюсно, но и плодотворно противоположни, репликиращи се писатели, между Елин Пелин и Чосър (мотивът от разказа Андрешко в генеалогията на една фолклорна приказка за дявола и съдебния пристав, разказана в „Кентърбърийски разкази“). Акцент в работата на форума бе и съставянето на панорамен преглед на кинотворбите по разкази и повести на Елин Пелин, който включи продукции като „Земя“ (1930, 1957), „Гераците“ (1957, 2008), кино сборника „Сиромашка радост“ („Сиромашка радост“, „Ветрената мелница“, „Среща“, „Кумови гости“, „Светите застъпници“ и „На оня свят“, 1958), „Нечиста сила“ (1978), „Ян Бибиян“ (1985).

Приносен в работата на форума бе и панелът, в който докторанти и студенти бакалаври представиха свои разработки по проекта „Елин Пелин – светове и четения“ към Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“. Докладите оформиха широко проблемно поле в рецепцията на Елин Пелин, отваряйки хоризонти на четене чрез съполагането на литературнокритическите позиции на Симеон Радев и д-р Кръстев, през ономастиката и семантиката на народните практики до разпознаването и функционализирането на библейски мотиви. Анализите предложиха оригинални философски подходи като интерпретацията на разказа „Спасова могила“ през фигурата на смъртта, победена чрез самата себе си, т.е. чрез преодоляването, неутрализирането на физическото; себелюбието в „Самодивските скали“ като предпоставка за по-себеотдадено влюбване и др.

Нестихващият многопосочен интерес към творби на Елин Пелин от различни периоди активира и осъвремени четенето му като демонстрира многобройни и разнородни стратегии на възприемане, едновременно актуализира и очерта контексти в творческия и житейския му път, допълни и оцелости историята на критическата му рецепция. Продуктивно критическо изкушение по думите на доц. Бойко Пенчев, Елин Пелин за пореден път провокира възможностите на полемичното литературнокритическо четене, което споява големия литературноисторически разказ.



ИНСТИТУТ ЗА ЛИТЕРАТУРА – БАН
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“
ФАКУЛТЕТ СЛАВЯНСКИ ФИЛОЛОГИИ
КАТЕДРА „БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА“

30 ноември и 1 декември 2017
Зала 2, Ректорат на СУ

Национална научна конференция

„Елин Пелин – наследства и прочити“

посветена на 140-годишнината от рождението на Елин Пелин

ПРОГРАМА

30 ноември, четвъртък

10.00 – Откриване на конференцията

Водещ Александра Антонова

  • 10.15 – 10.30. Елка Трайкова, ИЛ – БАН, Едно необикновено приятелство – Елин Пелин и Александър Балабанов
  • 10.30 – 10.45. Юлиан Жилиев, Елин Пелин – „далече от всяка маниера“ (А. Балабанов)
  • 10.45 – 11.00. Марин Бодаков, СУ „Св. Климент Охридски“, Статията „Литературният вестник“ от Елин Пелин в светлината на нашия опит
  • 11.00 – 11.15. Румен Шивачев, ИЛ-БАН, Литературнокритическите рискове на д-р Кръстев
  • 11.15 – 11.30. Виолета Дечева, НБУ, Елин Пелин за кризата на Народния театър
  • 11.30 – 11.45. Дискусия

Водещ Александър Йорданов

  • 11.45 – 12.00. Никола Бенин, Русенски университет „Ангел Кънчев“, Елин Пелин – „певец на селската неволя“
  • 12.00 – 12.15. Ирен Александрова, СУ „Св. Климент Охридски“, Действащата етична парадигма на понятието „милост“ в творчеството на Елин Пелин
  • 12.15 – 12.30. София Ангелова, Бургаски университет „Проф. д-р Асен Златаров“, Изгонените от храма (Малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин)
  • 12.30 – 12.45. Николай Чернокожев, СУ „Св. Климент Охридски“, Небесата на Елин Пелин
  • 12.45 – 13.00. Емилия Алексиева, ИЛ-БАН, Пространствата в прозата на Елин Пелин (между патриархалния ред и кризата)
  • 13.00 – 13.30. Дискусия
  • 13.30 – 14.30. Обедна почивка

Водещ Николай Чернокожев

  • 14.30 – 14.45. Мария Огойска, НБУ, Отново за жанровата характеристика на разказите от „Под манастирската лоза“
  • 14.45 – 15.00. Петър Трендафилов, ШУ „Епископ Константин Преславски“, „Под манастирската лоза“ като онароднен патерик
  • 15.00 – 15.15. Катя Зографова, Национален литературен музей, Образът на св. Георги в българската култура и в „Под манастирската лоза“ на Елин Пелин.
  • 15.15 – 15.30. Елена Гетова, ПУ „Паисий Хилендарски“, „Под манастирската лоза“ на френски език: исторически контексти и културни трансфери
  • 15.30 – 15.45. Ана Костадинова, ПУ „Паисий Хилендарски“, Срещите на Елин Пелин с Пижо и Пендо
  • 15.45 – 16.00. Дискусия

Водещ Кристина Колева

  • 16.00 – 16.15. Венцеслав Шолце, докторант, СУ „Св. Климент Охридски“, Техники на кодифицирането. Симеон Радев като читател на Елин Пелин
  • 16.15 – 16.30. Ивана Семерджиева, бакалавър, СУ „Св. Климент Охридски“, Ролята на институциите в живота на учителя в разказите „В интереса на просветата“ и „Непосветена“
  • 16.30 – 16.45. Кристина Колева, докторант, СУ „Св. Климент Охридски“, Изцеление от болестта чрез издигане на духовното над телесното в съня и смъртта в разказа „Спасова могила“ на Елин Пелин
  • 16.45 – 17.00. Гергана Лазарова, бакалавър, СУ „Св. Климент Охридски“, „Самодивските скали“ – структура на любовния разказ
  • 17.00 – 17. 15. Дискусия

Секцията е част от проекта „Елин Пелин – светове и четения“ към Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“.

1 декември, петък

Водещ Людмила Малинова

  • 10.00 – 10.15. Цветанка Атанасова, ИЛ-БАН, „Черни рози“, или модерното лице на Елин Пелин
  • 10.15 – 10.30. Александър Христов, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, „Черни рози“ – рецептивни ракурси и интерпретативни решения“
  • 10.30 – 10.45. Михаил Неделчев, НБУ, Беше ли Елин Пелин все още българановец през 40-те?
  • 10.45 – 11.00. Светлана Стойчева, НАТФИЗ, Лирикът Елин Пелин
  • 11.00 – 11.15. Росица Чернокожева, ИЛ-БАН, Елин-Пелиновите акценти в детските периодични издания
  • 11.15 – 11.30. Таня Казанджиева, СУ „Св. Климент Охридски“, Елин Пелин извън клишето – дилогията „Ян Бибиян“
  • 11.30 – 11.45. Дискусия

Водещ Цветанка Атанасова

  • 11.45 – 12.00. Георги Велев, Елин Пелин и Йордан Йовков
  • 12.00 – 12.15. Радка Пенчева, Музей „Емилиян Станев“, Елин Пелин и Емилиян Станев – два художествени погледа върху дуализма
  • 12.15 – 12.30. Димитър Камбуров, СУ „Св. Климент Охридски“, Андрешко като реплика на Чосър и „От цялото си сърце“
  • 12.30 – 12. 45. Владимир Донев, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Елин Пелин в българското кино
  • 12.45 – 13.00. Радостина Нейкова, Институт за изследване на изкуствата – БАН, Истории на Елин Пелин на екран
  • 13.00 – 13.30. Дискусия и закриване на конференцията

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.