Редки детски произведения на известни писатели от началото на века, периодика и книги на ромски са сред любопитните материали, които ще бъдат дигитализирани по проекта "Българската литературна класика - знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти" до април догодина.

Инициативата, чиято основна цел е да направи свободно достъпни онлайн личните архиви, ръкописи и фотодокументи на 13 известни български писатели, беше представена днес от представители на Националния литературен музей, БАН и Столична библиотека.

Над 200 хиляди ще бъдат дигиталните архивни единици в новата платформа - непоказвани документи на Петко и Пенчо Славейкови, Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Пейо Яворов, Елин Пелин, Николай Лилиев, Христо Смирненски, Асен Разцветников, Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Фани Попова-Мутафова и Димитър Димов.

80 хиляди само са листите на баща и син Славейкови, от изключителен интерес е и архива на Фани Попова-Мутафова, особено ръкописа на последния й, недовършен роман, разказа и.д. директорката на Литературния музея Катя Зографова. Той е писан след 1944 г., когато писателката е низвергната заради профашистките си възгледи и е почти неизследван.

Столична библиотека ще допълни фонда със статии на и за авторите от периодичния печат до 1944 г., включително стари детски произведения: публикациите на Елин Пелин в списание "Веселушка" от 1908-1910 г. и превода му на "Макс и Мориц" (познат като "Плиш и Плюм"), творби на Вазов и Багряна, излизали през 20-те, 30-те и 40-те години на XX в.

Библиотеката ще бъде отговорна и за секцията с ромско културно наследство от XX век, където ще бъдат включени книги на ромски писатели и ромски език от нейните фондове - 28 на брой, списания на ромската общност у нас, фотодокументация на събития и артефакти. Учебник от ромски към български също ще бъде на разположение онлайн.

Важна част от проекта е създаването на четири центъра за дигитализация, като единият от тях ще бъде мобилен и посветен на ромското наследство. Първоначално той ще бъде при читалище "Св. Св. Кирил и Методий" в Красна поляна, което се ползва активно от ромската общност, разказаха от библиотеката.

Отскоро библиотеката е партньор по втори голям проект за дигитализация, който ще съхрани редки и ценни документи на Софийската градска галерия и Музея за история на София. Той предвижда възможност за специално курирани виртуални експозиции. Изграждането на двата фонда е финансирано по Норвежката програма и е на обща стойност близо 900 хил. евро.

http://www.dnevnik.bg | Ана Благова