Литература на Българското възраждане (ХVIII-ХIХ в.)

Институт за литература. Posted in Литература на Българското възраждане (ХVIII-ХIХ в.) | . Посещения: 4790

І. Актуални научни проекти

Литературни и социокултурни проблеми на Българското възраждане.
Ръководител: проф. дфн Румяна Дамянова

Основна задача на проекта е приключване работата по Енциклопедия “Българско възраждане. Литература. Периодичен печат. Литературен живот.” Енциклопедията обхваща всички аспекти на културния и литературния живот на Българското възраждане (ХVІІІ-ХІХ в.), като словникът с енциклопедични заглавия обема 1500 индекса. За първи път се дават пълни сведения за всички известни, малко известни и неизвестни автори, представени са не само издадените, но и намиращите се в архивни сбирки материали. Включени са всички периодични издания, както и всички жанрове през Възраждането. Направено е широкообхватно проучване на литературните и културните средища в България и извън нея с пълно представяне на литературния живот (читалища, сдружения и литературни кръгове). Характеризирано е спомоществователството като явление и са обрисувани всички чуждестранни учени-българисти, работили в областта на Българското възраждане.

Основна форма за научен диалог на секцията е утвърдилият се ежегоден Колегиум по възрожденска литература, на който се обсъждат малко коментирани, но същностни за литературния развой проблеми на Българското възраждане:

  • Емиграция и литература (1995)
  • Религия и литература (1996)
  • Културни средища и духовни общности (1997)
  • Нехудожествена проза (1998)
  • Въобразеният текст (1999)
  • Българското възраждане цитиращо и цитирано (2000)
  • “Сам юнак на коня…” (2001)
  • През 2002 г. Колегиумът беше посветен на 175-годишнината от рождението на Петко Р. Славейков и беше проведен в рамките на Националното честване на този виден възрожденец.
  • Училище и литература (2003)
  • Литературата през нормата (2004)
  • "Литературата - топоси и посоки", посветен на 200-годишнината от рождението на Хаджи Найден Йованович (2005)
  • Представи за миналото в словесността. 150 г. от "Горски пътник" на Г. С. Раковски (2007)

Иван Д. Шишманов и модернизацията на българската хуманитарна наука.
Ръководители: проф. дфн Румяна Дамянова, д-р Недка Капралова

Проектът има за цел да очертае пътищата на европеизиране на българската наука с оглед научното дело на проф. Иван Д. Шишманов (модерни изследователски подходи, студии върху Българското възраждане, основи на модерната българска фолклористика и балканската етнология, културно-просветна стратегия и др.). В рамките на проекта се провеждат ежегодни Шишманови четения и до момента са публикувани четири сборника с научни изследвания и научно-популярни материали: Иван Д. Шишманов форумът. Книга 1 (2005); Иван Д. Шишманов ученият и гражданинът. Шишманови четения. Книга 2 (2006); “Да бъдем европейци и все пак българи“ Иван Д. Шишманов в оценката на съвременниците си. Отзиви, спомени, материали (2006); Иван Д. Шишманов наука и политика. Шишманови четения. Книга 3 (2007).

Балканските идентичности в българската култура
Ръководител: проф. дфн Николай Аретов.

Проектът е интердисциплинарен и е центриран около идентичността и историческите митове на балканското население в историко-културологична и социално-антропологична перспектива. Периодично се провеждат работни семинари, които детайлизират и стандартизират специфичната проблематика. Резултатите са отразени в web страницата на проекта - http://balkansbg.eu.

Емоционалното съдържание на българската национална идентичност: исторически корени и съвременни измерения, финансиран от Фонд "Научни изследвания" към МОН , съвместно с Института по социология и Института по балканистика.
Ръководител: проф. дфн Николай Аретов.

Проектът е интердисциплинарен е негова цел е изследването на българската национална идентичност от различни гледни точки - историческа, социокултурна и социално-психологическа. Обект на проучване са груповите емоции (възхищение, гордост, срам, страх, (не)сигурност, възмущение, гняв, завист и пр.) като продукт (и генератор) на националната идентичност и социалната среда и като посредник за осъществяване на социално действие и политическо участие. Публикациите по проекта ще подпомогнат разгръщането на тематична изследователска мрежа, с оглед необходимостта от разбиране на социалните процеси, развиващи се в Европейския съюз в периода на неговото радикално разширяване.

България и Русия - представи и реалност в ХVІІІ-ХХ век (съвместен проект с Руската академия на науките Институт по славянознание)
Ръководител: ст.н.с. дфн Р. Дамянова.
Темата на проекта предполага модерни интерпретативни подходи културологични, психосоциални, исторически. Целта е да се обгледат и изяснят онези страни от българо-руските взаимоотношения, които очертават образите на националната идентичност и разкриват непознати или малко интерпретирани творби и проблеми на литературния развой в България и Русия. През юни 2007 г. в София бе проведена българо-руска конференция "България и Русия (ХVІІІ-ХХ век): Взаимознание", чиито акценти бяха върху взаимопознанието като методологическа матрица и историческа реалност; върху разпространението и популяризирането на българската книга в Русия; върху любопитни аспекти на българо-руския диалог. Материалите ще бъдат публикувани в научен сборник в Москва.

България и Чехия - култура и модернизация (съвместен проект с Чешката АН, Славянски институт, Прага)
Ръководител: проф. дфн Румяна Дамянова.
Проектът изследва въпросите, свързани с християнската култура и нейната роля за формирането на българското общество в епохата на Възраждането. Акцентът е върху процесите на идентификация, обособяването на новата гражданска и културна ценностна система и участието на чешки дейци в новите културни процеси. Под печат в Чехия е сборник с изследвания от проведената през 2006 г. научна конференция "Християнство и културна идентичност. България и Чехия през ХVІІІ-ХХ в."

ІІ. Финализирани научни проекти

В търсене на митичната тъкан (в рамките на спогодбата БАН/CNRS, Франция, 1998-2000) с ръководител от българска страна Недка Капралова и Никол Балмон (1998-1999), Жан-Пиер Албер (1999-2000) от френска.
Реализирането на проекта е осъществено от българо-френски екип, проведена е конференция (2001) и е издаден двуезичен сборник с изследвания "В търсене на митичната тъкан" (2002) с основни проблемно-тематични насоки - "Мит и фолклор", "Митичната тъкан на литературата" и "Мит и действителност". От позициите на съвременната хуманитаристика се коментират различни модификации и трансформации на митичното, проследяват се проекциите на мита. Сборникът е приносен за изследванията в полето на митичното заради акцента си върху материали от българския и балканския ареал, недостатъчно познати в европейската хуманитаристика.

Проблеми на народната култура и културната идентичност. България и съседи (съвместен проект с Полската академия на науките)
Ръководител от българска страна ст. н.с. дфн Николай Аретов.
По проекта е проведена българо-полска научна сесия "Стереотипи и митове в българската и полската култура в условията на мултикултурализъм" (София, 2005) и VII Kolokwium Polsko-Macedonskie (Poznan, 2005 г.). В рамките на проекта е реализирана съвместна публикация в Slavia Merdionalis. Studia linguistica Slavica et Balcanica 5, Warszawa, 2005. (Й. Суецка, Гр. Шват, Н. Аретов).

Свой и Чужд в балканските литератури и култури
Ръководител проф. дфн Николай Аретов.
В рамките на проекта са проведени интердисциплинарни изследвания от учени и университетски преподаватели от различни балкански и европейски страни, фокусирани върху три важни аспекта на категориите свой и чужд: антропологически, пространствен и комуникационен (интеркултурните диалози). Проблематиката е пряко свързана с проблема за съвместното съществуване във всяка разнородна мултиетническа среда, каквато се наблюдава и на Балканите. По проекта е проведена международна конференция "Въпреки различията: интеркултурни диалози на Балканите" (2006).

Нови методи и подходи в университетското преподаване на проблема за балканските идентичности
Ръководител проф. дфн Николай Аретов.
Проектът е интердисциплинарен. В рамките му са проведени семинар на тема "Българските арменци" (2003) и международна конференция "Балканските идентичности в българската култура" (2003). Публикуван е сборник "Балканските идентичности в българската култура". Т. 4 (2003), материалите от който са експонирани и в интернет на адрес: http://balkansbg.eu

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.