Медиевистика (IX - XVIII в.)

Институт за литература. Posted in Медиевистика (IX - XVIII в.) | . Посещения: 4221

І. Актуални научни проекти

Старобългарската литература в контекста на византийската и средновековните славянски литератури.
Ръководител: доц. д-р Мария Йовчева.
Целта на проекта е да се обхванат различни сравнителни аспекти на историята на старобългарската литература: издирване и въвеждане на нови византийско-славянски паралели; изследване на рецепцията на византийския културен и книжовен модел при православните славяни, на връзките и взаимодействията със сръбската и с руската средновековни литератури; проучване на преводните съчинения в историята на старобългарската литература.
В проекта се включват довършителни изследвания в посочените направления, както и нови теми, свързани с възможностите за работа с ръкописи от чуждестранни хранилища.

Направления:
  1. Проучване на общи книжовни средища, общите тенденции и спецификата на византийската литература и славянските средновековни литератури.
  2. Открояване приносът на старобългарската литература в европейското културно развитие и общославянското й значение.
  3. Проектът обединява индивидуалните научни теми на членовете на секцията. В неговите рамките се провежда ежегоден колегиум по стара българска литература и култура.

Репертоар на старата българска литература и книжнина с компютърни средства.
Ръководител: проф. дфн. А. Милтенова.
Репертоарът на старобългарската литература и книжнина е дългосрочен проект, осъществяван под формата на универсален информационен масив, обединяващ археографски, кодикологически, текстологически и значими литературно-исторически данни за оригиналните и преводните средновековни текстове в балканските кирилски ръкописи. Моделът, по който се кодира електронната форма, е специално пригоден към спецификата на средновековните славянски текстове и разкрива взаимната обусловеност на жанровете и стиловете във византийско-славянската общност. До момента са обхванати около 300 славянски ръкописа (103 от тях функционират експериментално в системата за търсене). Базата данни съдържа сведения на английски, на съвременен български и старобългарски език. С репертоара е решен важният въпрос за стандартизация на информацията в областта на старите славянски ръкописи. Изработен е конвертируем продукт за електронен обмен с други научни и културни центрове. В универсална електронна форма са съхранени факти от българското културно наследство, което позволява улеснен достъп при използване и разпространение чрез телекомуникационните системи. Търсещата програма съвместен продукт на български учени и проф. Д. Бирнбаум от Университета в гр. Питсбърг, САЩ, е експонирана в интернет на адрес http://clover.slavic.pitt.edu:8080/exist/mss/index.xml, а текстовете са представени в http://clover.slavic.pitt.edu/~repertorium/. За старобългарските текстове са използвани подходящи шрифтове, като е предвидено автоматично сравняване на съдържанието на ръкописите. По темата на проекта са издадени четири научни сборника: Computer Processing of Medieval Slavic Manuscripts (1996); Medieval Slavic Manuscripts and SGML: Problems and Perspectives (2000); Computational Approaches to the Study of Early and Modern Slavic Languages and Texts (2003); Computer Applications in Slavic Studies: Proceedings of Azbuky.NET International Conference and Workshop 24-27 October 2005, Sofia, Bulgaria (2006).
Проектът е представен на три международни форума: в Института по славистика, Виена (Австрия), в Университета на Илинойс, Урбана-Шампейн (САЩ) и в София.

Метаданни и електронни каталози за старобългарски текстове. (Многоезичен електронен помощник на изследователя и преподавателя).
Ръководител: проф. дфн. А. Милтенова.
Проектът има за цел стандартизация и функциониране на понятийния апарат в научната проблематика, обхващаща средновековните балкански ръкописи, на три езика (български, английски, руски). Взета е предвид уникалната за подобни инициативи в хуманитаристиката връзка между създадения понятиен стандартизиран апарат за описание, изследване, издание и превод на средновековни текстове и ключовите думи и понятия, използвани в библиографските описания. Намерението е да се създаде интелигентна среда, която да подпомага съставянето на различни типове списъци на базата на съществуващи в XML формат документи. Смисълът на системата от терминологични речници е да предоставя решения за вече действащи или бъдещи проекти в областта.

Християнска агиология и народни вярвания (продължение на проекта).
Ръководител: доц. д-р. Е. Томова.

Електронни каталози и бази данни на средновековни кирилски ръкописи (съвместен проект с Британската кралска библиотека в Лондон).
Ръководители: проф. дфн. А. Милтенова, д-р Катя Рогачевская.
Целта на проекта е да се кодират с помощта на XML описания на масив от средновековни славянски ръкописи от фонда на Британската библиотека (70 кодекса) и от сбирки в България (БАН, ЦИАИ, НБКМ и др.), като се подготвят специални аналитични характеристики с подбрани изображения за илюстрираните ръкописи (23 от общо 70). Прилагат се средства за описание, които позволяват интегрирането на новосъздадените записи с досегашните основани на различни платформи бази от данни, така че новите записи автоматично да се конвертират към тези в MS-Access формат и Survey of Illuminated MSS. Резултатът е създаването на важен източник на информация, достъпен както за медиевисти, така и за специалисти от други научни области; публично достъпен електронен каталог със стандартизирани описания на ръкописи (между 400 и 500), придружени с илюстрации и библиография. Като следващ етап от проекта се предвижда разработването на структури за по-детайлно кодиране на отделни аспекти от описанието на ръкописите (кодикологични особености, език, подвързия и др.). Работата по този проект е приносна за създаването на международен стандарт за детайлно електронно описание на средновековни ръкописи.

Създаване на дигитална дигитална лаборатория за славянски ръкописи, старопечатни книги и справочна база данни (съвместен проект с университетите в Гьотеборг и Упсала, Швеция).
Ръководители: проф. дфн. А. Милтенова, д-р Антоанета Гранберг.
Проектът се базира на предишни българо-шведски инициативи и по-специално -"Компютърна обработка на славянски ръкописи" (2005-2007), в резултат на който бяха открити и описани около 50 славянски ръкописи на територията на Швеция. Настоящият проект разширява базата за сътрудничество между двете страни, като включва Университета в гр. Упсала, с участник проф. Ингрид Майер. Очакваните резултати са изграждане на портал в Интернет за палеославистика, който включва както извори, така и библиография. Справочният апарат обхваща тезауруси и терминологични речници на български, английски и шведски езици. В този смисъл проектът ще допринесе за развитие на българистичните дисциплини в двата университета - в Гьотеборг и в Упсала.

Средновековни ръкописи и възможността за представянето им с помощта на комуникационните технологии (съвместен проект с Центъра за научни изследвания на Словенската академия на науките и изкуствата, Любляна).
Ръководител: доц. д-р. Е. Томова.
Предложеният проект се обляга на пълна интеграция между информационните технологии и палеославистиката. Той се базира на вече постигнати резултати от двете страни, за да се задълбочи и разшири сътрудничеството и взаимния обмен на новости в тази специална област. Той цели разработка на методи за изработване на електронни издания на средновековни славянски текстове, като се отчита тяхната специфика и възможност за предаването й с Unicode. Освен специалистите от Центъра за научни изследвания в Любляна са привлечени и участници от Народната и университетска библиотека в Любляна, които имат много добри практики в тази област и богат международен опит.

Представяне на славянски ръкописи в електронна форма (съвместен проект с Института за сръбски език, САНУ, Сърбия.
Ръководител: проф. дфн. А. Милтенова.

Българо-румънски литературни връзки и културни взаимоотношения през ХІV-ХХ век (съвместен проект с Институт за теория и история на литературата "Дж. Калинеску" в Букурещ).
Ръководител: доц. д-р. Е. Томова.

Електронни издания на средновековни ръкописи и проблемът за научната терминология (съвместен проект с Института за литовски език, Литовска академия на науките).
Ръководител: доц. д-р. Е. Томова

ІІ. Финализирани научни проекти

Проект СЛОВО: Към проблема за изграждане на дигитална библиотека от южнославянски ръкописи.
Координатор: проф. дфн. А. Милтенова.
Проектът е по европейската програма ASO (Австрийско министерство на науката) с участието на България, Австрия, Словения, Сърбия и Македония. Целта е да се изгради действаща изследователска мрежа между институциите, насочена към изучаване на балканската манастирска култура, както и към представяне на славянската култура и литература в сравнителен план. Планирано е създаването на обща платформа за електронни публикации на стара кирилица и глаголица по международни стандарти за описание на книжовното наследство. Вече функционира експериментален електронен портал за средновековната писмена култура на Балканите - http://slovo-aso.cl.bas.bg, замислен като мултимедиен продукт. Резултатът е изграждане на удобен и гъвкав модел за съхраняване, експониране и бъдещо проучване на славянското културно наследство като част от европейската цивилизация.

Християнска агиология и езически вярвания.
Ръководител: доц. д-р. Е. Томова
Целта на проекта е да се обобщят постигнатите в медиевистиката и фолклористиката резултати в изследването на агиографските и химнографските жанрове, като се представят под формата на структурирана база данни, функционираща като отворен за допълване електронен справочник. В края на юни 2007 г. проектът е финализиран успешно. Продуктът е експониран в Интернет в страницата http://slovo-aso.cl.bas.bg. Публикуван е сборник с научни изследвания "Християнска агиология и народни вярвания : Сборник в чест на ст. н.с. Елена Коцева" (2008).

Кирило-Методиевска енциклопедия в 4 тома (Т. 1. - 1985, Т. 2. - 1995, Т. 3. - 2003, Т. 4. - 2004). Единствено по рода си издание в световната палеославистика. Проучва се делото на св. св. Кирил и Методий във всичките му аспекти, в неговите хронологически и географски граници, отзвуци и традиции. Осветляват се резултатите от пренасянето на Кирило-Методиевото дело в България и ролята на българската държава за неговото съхраняване. Кирило-Методиевската енциклопедия е сред най-значителните постижения на българската медиевистика през последните десетилетия. Статиите са както обобщение на всички известни досега в науката факти и хипотези, така и самостоятелни научни изследвания, снабдени с богата библиография.

Електронно описание и издание на славянски извори (международен проект, финансиран от ЮНЕСКО, 2002-2003). Издаден е сборник с материали, посветени на приложението на компютърните технологии при изследванията върху славянските езици (стари и съвременни) и писмените паметници - Computational Approaches to the Study of Early and Modern Slavic Languages and Texts (София, 2003).

Компютърна обработка и изучаване на славянски ръкописни паметници - съвместен проект с ИРЯ РАН, 2002-2006, с ръководител от българска страна проф. дфн. А. Милтенова. По проекта са разработени единни методи на описание на славянски ръкописни паметници по различни параметри (археографски, палеографски, текстологически, езикови).

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.