Вnikwane

РАДОЙ РАЛИН. Posted in Антология "Радой Ралин" | . Посещения: 1804

Всеки има свои страхове,

непонятни или пък понятни.

Що  от туй, че те са му понятни,

щом  от тях

не  може да се отърве?

Страховете  някога предпазват,

страховете  често и наказват.

Те  са като някакъв недъг  –

радиус  на земния ни кръг.

Даже  и в безгрижния ни смях

се  прокрадва този ловък  страх.

Даже  в тържеството, в  радостта

пак ще скърца някаква  врата.

Лесовъдът тръпне, щом сади –

коренчето да не навреди.

Шибат майчините страхове

връз  сърцето

като  силни ветрове

за  детето! За детето!

Свои  близки има си моряка,

има и пилота.

Не  е лесно да се чака,

да  минава в страхове живота.

Плаши се селякът от гърма

не  за себе си, а за житата.

Плаши се овчарят за стадата.

Гълъбът се плаши от шума.

А пък мен ме плаши  лекотата.

Лесно ли стихът ми се удава,

значи, туй сърце не преживява,

само  по-чевръста е ръката,

значи, не живея, не изгарям,

само  нещо казано повтарям.

Лесно ли започвам да живея,

постепенно  почнал съм да тлея.

Лесно ли започвам да обичам –

своя  свят и себе си отричам.

Има разни страхове човешки:

рискове, съчувствия и грешки.

Има още други страхове,

за  които няма стихове.

1959

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.