Дочакан разрив

Радой Ралин. Posted in Антология "Радой Ралин" | . Посещения: 1782

О, мои тъжни, сатирични стихове!

Не е ли време

с вас да се сбогувам?

Стига съм лекувал

чужди страхове...

С чужди болки

стига да тъгувам.

Човек износва старата любов

и всичките си лекари забравя.

Човекът

на какво не е готов?

Но още – от какво не се отравя?

Нас тласка ни невидимият чарк.

Пронизват ни световните угрози.

Не трябвали били днес

нито Жанад,Арк,

ни донкихотовските пози.

Вас, стихове, ще ви забравят без тъга?

Кой спомня днес

за нелегалните квартири?

Подгонените съвести

укривате сега,

а утре няма никой да ви дири.

Кому е нужен

някогашният кураж?

А смелостта предишна

е като вчерашното „точно време”.

По него курс

днес никой

не ще вземе.

Днес хората с по-друго правят стаж.

О, сбогом, моя сатира, мой смях!

Не правя саможертва!

Хората

с илюзии не бива да живеят.

Сами

те нека да лекуват своя страх,

сами

те нека се опитват да се смеят.

1969

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.