Неореалистична елегия

Институт за литература. Posted in Антология "Радой Ралин" | . Посещения: 1790

Бях станал изведнъж семейство.
Наемахме едничка стая,
но тази стая бе поема
премного жизнена в сюжета
и съхнещите пелени.
Денят започваше всевластен
със шестминутно ранно слънце;
изврякваше насън детето
със нова, непонятна дума.
Върху писалищната маса
жена ми гладеше по цял ден;
в едина ъгъл мама свряна
следеше кипващото мляко
или приготвяше обяда.
Аз, седнал леко върху куфар,
превеждах гръцките лирици
и мъчех се над точни думи
като предмети уловими,
неподатливи на размяна.
Това бе кратко интермецо.
След туй до службата отивах,
бях още млад, за да ме трогват
обществените непорядки,
с колегите си в спор не влизах,
макар и в приемлива форма.
А вечер връщах се с покупки,
с букети пресен зеленчук.
Жената питаше ме кротко
дали съм ходил за квартира.
Аз кимвах неопределено
и почвах пак да я съветвам
чак толкоз да не се пресилва:
очаквахме и втора рожба.
Североизточната стая
сега не е сюжет, а спомен.
Аз станах собственик на стаи
и всяка вещ си има място.
Вън двата сина си играят.
Пустей писалищната маса.
И моята жена я няма,
отдавна в този дом я няма.
Не е проблем сега тъгата,
проблеми нови я изместват.
Едва след време само можем
да отчетем какво било е –
живяно или мнимо щастие.

Но споменът е шепа пепел.
1970

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.