Псалом

Институт за литература. Posted in Антология "Радой Ралин" | . Посещения: 1827

Да  приучим своите деца на бедност,

както хората

от  всяка земна точка

свикват с климата

и стават част от него.

Бедността е почвата

на  най-високите дървета.

Тя  е чувството за сила и всеобщност.

Тя  от грижите изприда  мисли –

нишката им – нищо че  е  тънка –

пак изплашва всички минотаври.

Бедността е риск и полет.

Бедността е всъщност детство,

вярно на природата и  птиците.

Нейното огромно: „Няма!”

предизвиква

веселия напън на живота.

С бедността поезията почва

и за щастие завършва с нея.

Тя  бе някога за мен

кошмар  и страх,

бе  тресавище на безнадеждност,

но  сега ми е единствена

оцеляла,

незаплашена

и вярна свобода.

Вие, нейните деца, които

бягате  панически от нея,

Вие ставате заложници  на старостта.

Техниката-мащеха не може

никога  да приласкае

нашите  мечти осиротели,

колкото да се стараем.


Стига ми едното здраве и  едната риза,

и единият насъщен  гняв.

Нямат край самоилюзиите на стандарта!

Стари ми са идеалите на Чернишевски,

както догмите на Спарта.

Стига ми усмивката на Левски.

Стига ми и тая суета

да  ми раснат весели и питащи децата

и от мънички да съюзяват

бедността и свободата.

1970

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.