След време

Институт за литература. Posted in Антология "Радой Ралин" | . Посещения: 1789

Ние срещаме се всеки  ден почти

и двама отминаваме се неми.

Това  ли бяха нашите мечти?

Това  ли бяха чувствата  големи?

Нали  решихме нашата любов

да  бъде нещо малко по-различно?

Животът ли излезе по-суров,

или пък ние сбъркахме  трагично?

А ти си все тъй светла и добра.

И аз в живота вярвам вдъхновено.

Ний същите сме. Но ако  те спра,

ще  ме посрещнеш вяло и студено.

Ний същите сме. Но ако  ме спреш,

със поглед чужд и аз ще те отблъсна.

Събуди ли се старият копнеж,

ще  стъпча всичко... Свършено е. Късно!...

О, неведнъж у себе си коря

туй наше равнодушие привидно

и денонощно в размисли горя,

и става ми за двама  ни обидно.

В нас още дишат  старите неща,

измамваме се, че сме нови хора.

Забравили сме тая простота,

с която кацат птиците  на двора.

1950

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.