Огледалото от сватбата на моите родители,
след като бе удвоило
детството ми, моето юношество,
след като бе станало свидетел
и на първото ми бръснене
и слагане на вратовръзка,
и на първото ми влюбено писмо,
го занемарих в тавана.

И след тридесет години;
си го връщам пак
в своята самотна стая,
да й донесе пространство
и три прашни лъча повече.

То е придобило бръчки,
ала върши работа.

Стар съм. И ежесекундно
клетките от мен се изпаряват.
Моят весел нрав не би изгладил
всичките ми огорчения.

Огледалото е каталог на спомени.
Да потърся някои от старите приятели,
които съм ги пренебрегвал несъзнателно.
Ще ми донесат пространство
и три прашни лъча повече.

1973