Тази  нощ нечии мисли  не искат да умират,

не се примиряват с късия досег до вещите.

Те  се простират, простират,

както Глен Милър дирижира

щурците на целия свят.

Аз  не излязох никога из своята родина,

за  света не успях  да получа конкретно  усещане.

Той се обобщава в жуженето на щурците,

в усилията на мравките, които

откриват, пренасят и складират семена.

Динозаврите изпасаха лаврите

и пак не завещаха разплод.

А щурците и мравките,

ако и да влизат понякога в конфликт,

ще  си останат неизтребимите  обитатели на вечността.

Мравките  – почеркът на изстрадалата земна история,

щурците – неуловимият  дух на вселената.

И моите мисли, които  се освобождават

от  късия досег до вещите

и има какво да намерят  в безкрайното.