Прагматизъм и вдъхновение. Навик, норма, метафора




  • Дебютната книга „Прагматизъм и вдъхновение. Навик, норма, метафора“ на Александър Феодоров прилага универсалните, но гъвкави методи на прагматизма и семиотиката в разнообразни области на хуманитаристиката. Изследването се съсредоточава върху философията на Чарлс Сандърс Пърс и неговия семиотичен метод за установяване на значението на концепции според мислимите ефектите, които пораждат. Предложеното тълкуване на философската мисъл на Пърс се разгръща чрез идеите за „навик“, „норма“ и „метафора“. Навикът е разгледан в отношението вярване-съмнение, както и като фундаментален еволюционен принцип. Нормата е хоризонтът, спрямо който навиците се формират и актуализират. Метафората е средство за пораждане, пренос и трансформация на значения. Първата част от книгата поставя въпроса за същността на прагматизма, като търси отговор в историята на философската доктрина, прагматистката максима на Пърс и неговия метафизичен еволюционизъм. Втората част се насочва към семиотичната доктрина на Пърс, която определя като принадлежаща на постмодерната епоха на познанието за разлика от други семиотични и семиологични теории. Последната част от изследването прилага идеите на Пърс, за да разкрие значението на отношението между прагматизъм и литература. За да се постигне това, са изведени два основни въпроса: „Как познаваме литературата чрез прагматизма и семиотиката?“ и „ Как познаваме света прагматистки чрез литературата?“.