2010

Издател

АИ "Проф. Марин Дринов"

Наличност

Да

Година

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=24253

The series "Starobalgarska literatura" begins with two miscellanies under this name (1971, 1977) which provoked great interest, so since 1978 the edition has become periodical. It carries research papers in the field of medieval Slavic literature and culture (in the context of the Byzantine and Latin civilizations), editions of unpublished old Slavonic literary works and their newly-discovered transcripts, critical reviews, surveys, information on national and international scientific events on Middle Ages, current bibliography. The journal maintains several rubrics (three of them permanent – Research papers, Critical reviews, and Bibliography). The most important published materials belong to the field of literary and cultural history and theory, source studies, textual criticism and source edition. Their authors are leading experts from all Bulgarian scientific institutions dealing with the medieval period, as well as young scholars. As a result of the international interest towards the classical period of the history of medieval Bulgarian and Slavic literature and culture, prominent foreign scholars regularly participate in the edition. The journal accepts only original research with scholarly contribution not submitted to other periodicals. The articles are in Bulgarian, English, Russian, German and French. Since 2005 they are accompanied with extensive summaries in English or in Bulgarian. The journal is distributed to more then 60 foreign scholarly institutions and scientific libraries in Europe and USA via subscription and international book exchange.

СЪДЪРЖАНИЕ

Публикации на проф. д-р Красимир Станчев за периода 1969-2009 /5

Публикации на проф. д-р хабил. Александър Наумов за периода 1971-2009 /19

Георги Попов (София) - За принадлежността на старобългарския Канон за пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст към химнографското творчество

на Климент Охридски / 33

Сергей Темчин (Вильнюс) - О греческом происхождении славянското канона

св. Димитрию Солунскому / 46

Мария Йовчева (София) - Съставът на Киевските печатни минеи (1893-1894) в

светлината на вековната славянска ръкописна традиция / 53

Мария Шнитер (Пловдив) - За побратимството и побратимените монаси между Изтока и Запада (Отново за „Книгата на побратимените монаси" от манастира Райхенау) / 64

Климентина Иванова (София) - „Слово за зачатието на св. Анна" - една вероятно старобългарска творба / 77

Искра Христова-Шомова (София) - Един западен светец в православния

свят - Св. Мартин от Тур в църковния календар през Средновековието ... 87 Stefano Parenti (Rome), Elena Velkovska (Siena)-Two Leaves of a Calendar

Written in "Mixed" Uncial of the 9th century / 105

Елисавета Мусакова (София) - За литургическия състав на старобългарските

изборни евангелия / 114

Иван Билярски (София) - Избраният народ и Обетованата земя (Географски

черти на религиозната идентичност) / 121

Татяна Славова (София) - Виночерпецът на българския владетел през Ранното

средновековие / 133

Анна-Мария Тотоманова (София) - Магьосницата от Аендор, пепелта,

пепелянката и един библейски топос / 144

Димо Чешмеджиев (Пловдив) - Кратки бележки за култа на св. Прохор Пшин-

ски в средновековна България / 150

А н атол и й А. Турилов (Москва) - Заметки о тмрновских „обьщеннмх" рукопи-

сях и книгописцах первой половини - серединн XIV в / 164

Йоханес Райнхарт (Виена) — Апокрифният Апокалипсис на Йоан Богослов в

хърватско-глаголически препис / 172

ISSN

0204-868X

Страници

368

Корица

Цена

12.00лв.

Купи

Публикации на Института за литература 2010

floyd — Fri, 16 Apr 2021 13:47:56 +0000

Публикации на Института за литература 2010 floyd Fri, 04/16/2021 - 16:47

Език

Издател

Наличност

Да

Година

Библиографски бюлетин № 9 на Института за литература при БАН обхваща научната продукция на неговите сътрудници за 2010 г. Той предоставя информация за научните интереси на отделни учени литературоведи, изявени в различните области на литературната наука. Тяхното присъствие като автори на книги, студии, статии и учебници се допълва със специфичната им дейност на съставители, редактори и преводачи на научна и художествена литература. Класификационната схема обхваща основните дялове на литературознанието, като в нея намират място и новостите в литературната наука и съвременната издателска политика. Изданията на Института за литература са обособени в началото на бюлетина, където участието на сътрудниците е подчертано и не се дублира в съответния подраздел „Съставител, редактор, коментар" по съдържание.

Материалите са представени в по-голямата си част де визу - с библиографско описание според действащите стандарти съобразно систематиката. Следва се стандартната йерархия на източниците, а именно: Книги; Енциклопедии, речници, библиографии; Сборници; Поредици, списания, вестници. Обособяват се и подраздели: Учебници и учебни пособия; Интервюта; Рецензии за научни изследвания; Съставител, редактор, коментар.

При представянето на конкретните описания информацията е подредена по азбучен ред на фамилните имена на авторите (в общ ред на кирилица и латиница) или по първата дума на заглавието. Със звездичка пред поредния номер се отбелязват публикации, които са издирени по библиографски път или по сведения от автора, но не са прегледани де визу поради пропуски и закъснения в депозирането им в големите библиотеки. При систематичното подреждане, когато в текста се разглежда по-сложна проблематика, се дава преобладаващата. В случаите, когато материалът се публикува в няколко източника, се описва под първата публикация, а в забележка се посочват източниците и на останалите, вкл. на електронен носител. Имената на изследователите от Института са подчертани навсякъде, където не са редна дума (съставител, редактор, автор на предговори, както и в редколегии на научни сборници). Изданията, излезли от печат по-късно и невключени в предишния брой на Бюлетина, фигурират с годината на издаването си и с настоящата година в прави скоби, а при по-късно депозиране - със действителната година и 2010 в прави скоби. В показалеца се обединяват отделните дейности на конкретния автор, с което се дава представа за цялостната му изява през годината.

От съставителите

ISSN

1312-2010

Страници

Корица

Цена

2.00лв.

Публикации на Института за литература 2009

floyd — Fri, 16 Apr 2021 13:47:56 +0000

Публикации на Института за литература 2009 floyd Fri, 04/16/2021 - 16:47

Съставител

Йонка Найденова, Диана Ралева, Нелма Вълчева, Аделина Германова

Раздел

ПЕРИОДИКА

Език

Издател

Наличност

Да

Година

ISSN

1312-2010

Страници

Корица

Цена

2.00лв.

Премиера на Юбилейния сборник в чест на проф. Красимир Станчев и проф. Александър Наумов

floyd — Fri, 16 Apr 2021 13:47:55 +0000

Премиера на Юбилейния сборник в чест на проф. Красимир Станчев и проф. Александър Наумов floyd Fri, 04/16/2021 - 16:47

Език

Издател

АИ "Проф. Марин Дринов"

Наличност

Да

Година

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=24253

ще се състои

П Р Е М И Е Р А

на

Юбилейния сборник в чест на
проф. Красимир Станчев и проф. Александър Наумов
(кн. 41–42 на поредицата „Старобългарска литература“)

Книгата ще бъде представена от доц. д-р Славия Бърлиева

Юбилярите ще изнесат лекции на тема:

Проф. Ал. Наумов – „В каква църква са вярвали Светите Кирил и Методий?“
Проф. Кр. Станчев – „Агиография и историография: критически бележки около Пространните жития на Светите Кирил и Методий“.

ISSN

0204-868X

Страници

368

Корица

Цена

12.00лв.

Купи

Литературна мисъл 2/2010

floyd — Fri, 16 Apr 2021 13:47:51 +0000

Литературна мисъл 2/2010 floyd Fri, 04/16/2021 - 16:47

Раздел

ПЕРИОДИКА

Език

Издание на Института за литература при БАН

Издател

Наличност

Да

Година

https://litmis.eu/index.php/year2010/5-issue2-2010

Съдържание

Радосвет Коларов, Вторият сюжет: метаморфозата в „Грехът на Иван Белин”
Radosvet Kolarov, The Second Plot: the Metamorphosis in ‘Ivan Belin’s Sin’

Милена Кирова, От овчарчето до Пастира: биография на един есхатологичен мотив според разказа за библейския цар Давид
Milena Kirova, From “a shepherd boy” to “The Shepherd”: a biography of an eschatological motif according to the story of King David

Дина Манчева, Библията през прочита на франкофонската и руската символистична драматургия
Dina Mancheva, Reading the Bible through the prism of the Francophone and Russian symbolist Dramа

Маргарита Серафимова, Биографичното пространство
Margarita Serafimova, Biographical space

Григор Хар. Григоров, Два етюда за „Мила Родино”
Grigor Har. Grigorov, Two Essays on "Mila Rodino" (“Dear Motherland”)

Пламен Антов, Физиология на символистичния език; Език и Аз, език и лудост
Plamen Antov, The Physiology of Symbolic Language; Language and Ego, Language and Madness

Яни Милчаков, Младен Енчев, Славчо Паскалев – критикът на 1910 г.
Yani Milchakov, Mladen Enchev, Slavcho Paskalev – The Literary Critic of 1910

Анна Алексиева, „Турски паша”, или неволите на добродетелта
Anna Alexieva, “Turkish Pasha” or the Misfortunes of Virtue

Люба Чернинкова, „Пътешественикът от този свят до онзи”: „Пътешественикът” на Бъниан в България от 1866 г. до 2007 г.
Lyuba Cherninkova, “The Pilgrim’s Progress from this World to that which is to come”: Bunyan’s “Pilgrim’s Progress” in Bulgaria from 1866 to 2007

Рецензии

Дечка Чавдарова, Kонцептуализацията на богомилството в българската култура през погледа на полска българистка
(Haeresis bulgarica. Grazyna Szwat-Gylybow. Warszawa, 2005. Slawistyczny osrodek wydawniczy)

ISSN

0324-0495

Страници

232

Корица

Цена

5.00лв.

Полезни връзки

Йордан Бадев: Слово и Родина

floyd — Fri, 16 Apr 2021 13:47:47 +0000

Йордан Бадев: Слово и Родина floyd Fri, 04/16/2021 - 16:47

Автор

Йордан Бадев

Раздел

НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Език

Издател

Наличност

Да

Година

Другата българска литература на XX век

Йордан Бадев: Слово и Родина

Любовта към родината ще накара Бадев да напише мемоарната си книга „От ранно детство" и книгата си за Даме Груев. Заради тази любов неговият брат ще загине като борец за свободата на Македония, а борец ще бъде и той. На македонското дело Бадев посвещава много усилия, поради което ще го признаят като видна фигура в движението.

Бадев пише с една и съща проникновеност за прозата и поезията. Запомнящи се са неговите възгледи за поезията ни след Първата световна война, едно неспокойно и драматично време, когато напира и онова новаторство, което според Бадев повече провокира с формата си, отколкото със съдържанието си. Как да се съгласим с твърденията на онези, които го погубват, че пише за незначителни творци?

Ами вижте авторите, на които прави критически портрети в „Скици на живите". Кой от тях е незначителен? Кирил Христов ли, Багряна и Разцветников ли. Стаматов, Йовков и Константин Константинов ли?
Спрямо кого не е обективен, за да посочи вярно сполуките и неговите минуси. Такъв е той и когато пише за приятеля си Димитър Шишманов, също осъден по-късно от „Народния съд". С почти всичко, което твърди за нашите поети и белетристи, непременно ще се съгласим. Значи съжденията му издържат проверката на времето. Те са в съзвучие и с днешната ни преценка, не по-малко взискателна от Бадевата и напълно свободна от идеологическите предубеждения. Следователно изводът е, че става дума за критик, който не се е появил напразно в литературата ни.

Съдържание

С човечност и кураж - Божидар Кунчев

Спомен, който не умира - Бойко Бадев

Из „Животът и изкуството" и статии ог периодиката

Изкуство и политика

Литературна критика (Нашата критична мисъл -

бегъл исторически поглед)

За романа въобще и за българския роман

Душата на лириката

Градът и селото у българския писател

Копнеж и мъка в нашата литература (Вазов, Страшимиров и Яворов за Македония)

Писатели и поети след войната

Изпод праха на забравата

Удари в устоите на поезията

Литературни школи и литературни групи

Алеко Константинов и байганювщината

Критици (За себе си, за писателите и за публиката)

Писател и мироглед

Из „Скици на живите"

Т. Г. Влайков

Г. П. Стаматов

Антон Страшимиров

Кирил Христов

Елин Пелин

Ст. Л. Костов

Трифон Кунев

Стилиян Чилингиров

Георги Райчев

Теодор Траянов

Добри Немиров

Йордан Йовков

Николай Лилиев

Н. В. Ракитин

Ем. Попдимитров

Николай Райнов

К. Константинов

Димитър Шишманов

К. Петканов

Елисавета Багряна

Други скици

Димитър Подвързачов

Чудомир

Йордан Стубел

Асен Разцветников

Димитър Талев

Владимир Полянов

Светослав Минков

Ангел Каралийчев

Фани Попова-Мутафова

Матвей Вълев

Илия Волен

Емилиян Станев

Славчо Красински

Яна Язова

Из „От ранно детство"

Бележки

Част от

ISBN

9789548712668

Страници

362

Корица

Цена

15.00лв.

Купи

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=32007

Да опишеш жена...

floyd — Fri, 16 Apr 2021 13:47:44 +0000

Да опишеш жена... floyd Fri, 04/16/2021 - 16:47

Съставител

Магда Карабелова

Ана Нашиловска

Раздел

СБОРНИЦИ

СРАВНИТЕЛНО ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ

Език

Издател

Наличност

Да

Година

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=22353

Настоящият том е резултат от проведената през 2007 г. българо-полска научна конференция (с подкрепата на Полския институт в София) в рамките на съвместен проект между Института за литература – БАН и Института за литературни изследвания при Полската академия на науките.

СЪДЪРЖАНИЕ

ЮБИЛЕЙНИ ПОЖЕЛАНИЯ
ОТ ПОЛСКИЯ РЕДАКТОР / 10
FROM THE POLISH EDITOR / 12

ОТ БЪЛГАРСКИЯ РЕДАКТОР / 14
FROM THE BULGARIAN EDITOR / 17

Анна Нашиловска
ЖЕНИТЕ, ДИСКУРСЪТ, ЛИТЕРАТУРАТА В ПОЛША И В БЪЛГАРИЯ / 21
Women, Discourse, Literature in Poland and in Bulgaria / 30

Ренета Божанкова
ANNA IN YOUR HEAD :) ИЛИ ЗА „ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ" В ИНТЕРНЕТ / 32
Anna in Your Head :) or about "Women's Writing" on the Internet / 42

Инга Ивашув
ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ В СВЕТЛИНАТА НА ГЕНЕРАЦИОННИТЕ И ЦИВИЛИЗАЦИОННИ ПРОМЕНИ / 43
Women's Writing In The Light Of Civilization Changes And Generation Changes / 59

Елка Димитрова
В ДВУГЛАСА НА ЕДНО ОБМИСЛЯНЕ / 61
In The Dual Voice Of A Reflection / 74

Магдалена Рембовска-Плученник
ПОЛЯКИНЯТА - ЕВРОПЕЙКА. ПОЛЯКИНИТЕ ANNO DOMINI 2006 / 76
Polka - Europejka - Polish Women Anno Domini 2006 / 93

Агнешка Мрожик
„БОМБАРДИРОВАЧКИ"? СБОГУВАНЕ С МАЙКА ПОЛЯКИНЯ В ЖЕНСКАТА ПРОЗА СЛЕД 1989 ГОДИНА / 95
"Women Bombers"? Farewell to Matka Polka in Women's Prose after 1989 / 122

Моника Рудаш-Гродска
ОТНОСНО „ПОЛЯКИНЯ" / 124
REGARDING POLKA / 134

Пламен Антов
ГОСПОЖА Г. - ПРИТЕЖАВАНА И ПРИТЕЖАВАЩА. АПОРИИ / 136
Mrs. G. - Possessed and Possessing. Aporias / 152

Магда Карабелова
АННА НАШИЛОВСКА - МАЙЧИНСТВОТО:ТЕРИТОРИЯ МЕЖДУ БОЛКАТА, МЪДРОСТТА И СМЕХА / 154
Anna Nasilowska - Motherhood: Territory in Between Pain, Wisdom and Laughter / 162

Божена Карвовска
БАШКА, БАРБАРА, БАРБАРИТА ...(изгнанието в следвоенната емигрантска женска проза) / 164
Baska, Barbara, Barbanta(Exile in Postwar Polish Women's Prose) / 185

Албена Вачева
ЖЕНИТЕ: ИНТИМНО ПРОСТРАНСТВО И СОЦИАЛНА ЛЕГИТИМНОСТ / 187
Women: Intimate Space and Social Legitimacy / 197

Агнешка Клуба
ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПОЛА. ПРОЗАТА НА МАГДАЛЕНА ТУЛЛИ / 199
The Issue of Gender. On MagdalenaTulli's Prose / 211

Елка Трайкова
ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ - ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ОГРАНИЧЕНИЯ. НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ РОМАНИТЕ НА МАРИЯ СТАНКОВА / 213
Women's Writing - Challenges and Limitations (Observations on Maria Stankova's Novels) / 216

Ева Грачик
СРЕЩА СЛЕД ГОДИНИ / 218
AN ENCOUNTER YEARS LATER / 225

Галя Симеонова-Конах
ЖЕНАТА-ПОЛИТИК, МЕДИИТЕ И ПРЕХОДЪТ / 227
The Woman Politician, the Media and the Transition Period / 244

Росица Колева
ТЕОДОРА ДИМОВА – МЕЖДУ ПИСАНЕТО-ТАЙНСТВО И СЛОВОБЛУДИЕТО / 246
Teodora Dimova – In between Writing as Sacrament and Verbosity / 255

ISBN

9789548712620

Страници

494

Корица

Цена

15.00лв.

Купи

Голямото вписване или какво сравнява сравнителното литературозна

floyd — Fri, 16 Apr 2021 13:47:44 +0000

Голямото вписване или какво сравнява сравнителното литературозна floyd Fri, 04/16/2021 - 16:47

Раздел

СРАВНИТЕЛНО ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ

СБОРНИЦИ

Език

УИ „Св. Климент Охридски”

Издател

Наличност

Да

Година

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=22119

СЪДЪРЖАНИЕ

Встъпителни думи 9

I. ТЕРМИНОЛОГИЧНИ И МЕТОДОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ

Клео Протохристова
Тематологията в настъпление. Методологически предпоставки и методически оползотворявания (The Advance of Literary Thematics. Methodological Premises and Methodical Utilizations) 17

Огнян Ковачев
За ползата и вредата от термина „западноевропейска литература" (On the Uses and Abuses of the Term "Western European Literature") 25

Николай Аретов
Какво стои зад (желанието за) сравнение? (The Desire to Compare, what Stands behind It?)34

Надя Данова
Отново за „оксидентализма" като образ на Другия (De nouveau sur ? occidentalisme en tant qu'image de l'Autre) 44

Румен Цонев
За театрогеничната природа на музиката (Sur le caractere theatrogenique de la musique) 58

Надежда Драгова
Стабилизиране и класификация на термините, с които оперира изследването на балканската култура (Тезиси) (Stabilisation et classification des termes, dont opere l etude de la culture balkanique (Observations) 65

Борис Минков
Всичко, което се е случвало някога, вече се е случвало в града (Everything That Has Happened, Has Already Happened in the City) 71

Светла Черпокова
Тематичната археология - един възможен метод за изследване и преподаване на Немския романтизъм (L'archeologie thematique -une methode possible de recherche et d'enseignement du Romantisme Allemand) 85

Румяна Л. Станчева
Балканските литератури и Западният модел (Les litteratures balkaniques et le modele occidental) 95

II. СРАВНИТЕЛНИЯТ ПОДХОД В ДЕЙСТВИЕ

Панайот Карагьозов
Интимните шеги на партоцентризма в романите „Шегата" на Милан Кундера и „Дивата Волност" на Анче Мин (The Intimate Jokes of Partocentrism in Milan Kundera's The Joke and Anchee Min's Wild Ginger) 109

Людмила Григорова
Френският литературен стереотип за англичанката. У Мопасан, в съпоставка с Чехов и Димитър Димов (The French Literary Model of the English Woman (in Maupassant's Works, in Comparison with Chekhov and Dimitur Dimov) 136

Дияна Николова
Тематологията и нейните възможности в полето на традициона-листичния тип култура, или За един подход в литературознанието, приложен към изследването на античната и западноевропейската литература (La thematologie et ses possibilites dans le champ de la culture de tradition, ou Une demarche vers l'histoire et la theorie de la litterature, appliquee a la litterature antique et ouest-europeenne)153

Павлин Стоянов
Теорията на Бахтин и сравнителният метод (Bakhtin's Theory and the Comparative Method)170

Антоанета Балчева
Усвояване на традицията между канона и модерността в южнославянските литератури (Between Canon and Modernity in South Slavic Literatures) 179

Лилия Кирова
В кръга на сравнението (Модернизацията на словесното и изобразителното творчество в две югоизточноевропейски страни) (Within the Comparison: Modernization in Literature and Art in Two Southeastern European Countries) 187

III. БЪЛГАРСКИЯТ И БАЛКАНСКИЯТ КОНТЕКСТ

Милена Кирова
Аврам и Далчев, или два начина да имаш родина (Abraham and Dalchev, or Two Ways to Have a Motherland)199

Русана Бейлери
Албанската литература и проблемът за хомогенността при сравнението. (The Albanian Literature and the Issue of Homogeneity in Comparison) 205

Йорданка Бибина
Анатомия на времето (Anatomy of Time) 213

Йонка Найденова
Унгаристиката в България - „отвън" и „отвътре" (The Hungarian Literature in Bulgaria - "Inside" and "Outside")233

Магда Карабелова
OPERA SLAVIC А, или Величко Тодоров - за едно научно разклонение на „Хомо бохемикус" (OPERA SLA VICA ou Velitchko Todorov -au sujet d'une ramification scientifique de Homo bohemucus) 249

Рая Кунчева
Сравнителният метод и понятието за литература. Михаил Арнаудов: наблюдение, генезис и универсален хоризонт (La metod comparative et la notion de litterature. Mihail Arnaudov : observation, genese et horizon universel) 257

За авторите 293

ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ

Сравнителното литературознание се помества в свободната и трепетна зона на срещите, на размяната на изненадващи реплики, на виртуални съвпадения, на оживление и поне удвоена наслада от прочетеното. Писател, текст, или национална литература се сравняват по един или друг признак с чуждото, мерят си естетическия ефект и публиката. Случва се и някой да бъде огорчен. Друг бил показал по-рано еди-какъв-си типаж, експеримент с жанра, съзвучие или дисонанс. А понякога настъпва насърчителна радост и чувство за човешка общност от простия факт, че идеите си съответстват, въпреки че са изказани на различни езици, в различни времена и без предварително наговаряне.

Динамизмът на сравнителното литературознание привлича мнозина български литератори, въпреки че или точно защото се преподава рядко в нашите университети. Може би по този начин се чувстваме и по-съзвучни със света, където Сравнителното литературознание е задължителна дисциплина във филологическите специалности. Търсенето на сравнение с другите е и спонтанна нужда от ориентация, поместване, вписване, и всеобща научна методология, а, в нашия случай, обект на специфичната литературна дисциплина. Сравнителното литературознание се заявява с изискването сравнението да се практикува, когато се преминава езикова или културна граница, но то си поставя и предварителни рамки, притежава свой набор от методики: изучаване на лични контакти, поместване в културната история, критически прочит чрез превода, рецепционна естетика и социология на рецепцията, имагология/проучване на идентичностите, изучаване на проблеми на рода/пола/gender, тематология, митокритика, фокусиране върху развитието на жанровете, конструиране на модели, съпоставки между литературата и изкуствата. Това дълго изброяване показва отворения характер на Сравнителното литературознание, в което чисто литературните критерии все повече се преплитат с по-общи, исторически и културологически, и можем да твърдим, че днес изучаването на взаимодействието между литературите е по-възприемчиво от всякога, изобщо към науките за човека.

Всяко сравнение стига и до установяване на предимства. Сравнителното литературазнание винаги е страдало от неравенството, дължащо се на видимите разлики в разпространението на литературите, едни - почти без глас, други - качени на пиедестал и с рупор пред устата. И макар че широкото разпространение не е еднозначно на високия естетически критерий (а естетическите критерии са твърде динамична категория), прекрачването само на едни в двореца на каноничните писатели и творби доста тежко потиска самочувствието на литератури с по-слабо разпространение. Ако напуснем обаче за момент полето на болезненото съизмерване, ще забележим, че вписването на един автор или текст в съпоставка с други (най-често йерархично по-изтъкнати), дава възможност за нови, пълноценни тълкувания, за по-голяма наслада от влизането навътре в смисъла и изграждането на напречни, а не само генеалогични, асоциации. В пространството на Сравнителното литературознание са позволени може би повече от всякъде другаде нови хипотези. Това е мястото, където се привнасят значения от една национална литература в друга, където се търсят нови отговори и решения, при прекосяването на езиковата и/или културната граница. Именно тук например линеарното, постъпателно развитие на жанровете или последователността в появата на нови литературни течения може да бъде оспорено от съществуващите контаминации и синкретизъм.

Балканските, а сред тях и българската литература, имат за своя съдба да оформят модерната си жанрова структура на фона на създадена доста ясна номенклатура на жанровете в Западноевропейските литератури. Като емблематични начални моменти за романа се сочат най-често напр. в румънската литература „Стари и нови чокои" (1863) от Николае Филимон (1819-1865) или в българската - „Под игото" (1894) от Иван Вазов, на фона напр. на „Парижката Света Богородица" (1831) от Виктор Юго и на „Шагреновата кожа" (1831) от Балзак. Така, в повечето интерпретации на жанровата система в Югоизточна Европа, се усеща разкъсването между порива да се обясни литературното развитие с националната специфика, изявена традиционно в разказа и повестта, и неотменното вдъхновение, дошло от чуждите образци. Отвън тежи авторитетът на буржоазния роман, свързан с явления като обективното наблюдение, образа на кариериста, темата за властта на парите. Пак отвън идва престижността на романа като жанр изобщо (извоювана още през XIX в. от писатели с всепризнат успех като Уолтър Скот („Айвънхоу" е от 1819), Флобер, Зола и др.) и тази престижност поставя въпроса за обвързаност/необвързаност (или съчетание от двата процеса) при появата на балканските романи след дълго господство на „по-малките роднини", повестта и разказа, преобладаващи преди в балканското литературно поле. Съмненията остават да тегнат над някои текстове и до днес по различни причини, нерядко извънлитературни. Новите препрочитания на националната литература често са провокирани от имплицитни сравнения с международната литературна среда. Толкова по-интересно е, когато, в подобни случаи, се навлезе директно в сравнително-литературни зони. Сравнителното литературознание ни дава шанс да поместим с аргументи български текстове сред западноевропейски текстове и сред текстовете на други по-малко известни литератури. Това не се е случило все още в достатъчно голям мащаб. По-обичайно е някой български писател да „пробие" спонтанно в чужбина. Нека обаче напомня, под формата на очакване, традиционната шега за компаративиста, че той е „контрабандист" на чуждоезичния текст за домашната среда, но също така може да бъде „добрият разбойник", в нашия случай, директно за българската литература, като я пренася мислено, писмено, в чужд литературен контекст. Естествено без мито.

Статиите и студиите в сборника бяха представени първоначално на колоквиум с въпросителното, предизвикателно и малко скептично заглавие, лансирано от Николай Аретов, „Какво сравнява Сравнителното литературознание?". Целта обаче беше по-широка от въпроса „какво", уточнена с подзаглавието Терминологични и методологически проблеми: да се представят характерни насоки за Сравнителното литературознание днес както в българския му контекст, така и в контекста на световните тенденции. Практикуваните в международен план области на Сравнителното литературознание присъстват в различна степен в интереса на българската критика и литературна наука. В предложените изследвания се повдига и въпросът за съпоставка между учебните предмети/изследователски области „Сравнително литературознание", „Западноевропейска литература", „Световно/Общо литературознание". Обсъждат се техните обекти, методи и резултати. Общо за почти всички доклади обаче е съизмерването на българската и другите регионални литератури (напр. Балканските литератури) редом с каноничната цялост Западноевропейски литератури. Оттук произлизат поначало специфични терминологични, методологически и периодизационни аспекти, които определиха вписването като голямото, характерно за всички автори действие, както и като заглавие на сборника.

Осъществен през ноември 2006, по инициатива на Академичния кръг по сравнително литературознание (АКСЛИТ), българското сдружение, което е член на Международната Асоциация по Сравнително литературознание (Association Internationale de Litterature Comparee-AILC/ International Comparative Literature Association - ICLA), както и на Европейската мрежа за литературно-компара-тивни проучвания (REELC/ENCLS), този колоквиум стана място за среща на учени от различни средища: от няколко университета (СУ „Св. Климент Охридски", ПУ „Паисий Хилендарски", ЮЗУ „Неофит Рилски") и от БАН (Института по балканистика и Института за литература). Срещата се състоя под покрива на един паметник на културата, в дома на Института по балканистика при БАН, на адрес, ул. „Московска" 45, където е живяла сестрата на известния политик Никола Мушанов (къщата е строена по проект на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов, около 1925 г.). За разлика от предишните колоквиуми на Кръга с международно участие/1, сега, в домашна среда, можехме да сме съвсем откровени и да си изплачем болката от трудни за решаване научни проблеми. Като тревога постоянно прозираше въпросът - можем ли да издържим с научни аргументи при сравняване на „малките" с „големите" литератури. Обратно, като самочувствие се открояваше съзнанието за континуитет в развитието на тази литературна област, със свои традиции още от проф. Иван Д. Шишманов, че дори и (спонтанно) от Възраждането.

Има известно разминаване между събраните в Голямото вписване текстове и изнесените на колоквиума доклади. Новопостъпилите статии са или от инцидентно отсъствали от заседанията колеги, или от други, които успяха да допринесат с текстовете си за задълбочаване и разнообразяване на проблематиката. Обратно, съжаляваме за липсващите от книжното тяло само изговорени теми: Надежда Драгова например ни даде друг текст за публикация, а все още чакаме да видим в писмен вид нейното „Българско битуване на съпоставително литературознание през 50-те и 60-те години на XX в.", което представи въпроса за съпоставимост и отблъскване между българската и световните литератури и устното присъствие/битуване на сравнителния подход у писатели като Владимир Свинтила, Минко Николов, Милчо Радев, Георги Марков, Цветан Стоянов, Васил Попов. Стоян Атанасов с доклада „Защо прочитьт на средновековната творба предполага сравнителен подход?" излезе от рамките на Сравнителното литературознание, но докладът му повдигна въпроса за „устността" в средновековните литератури и за възможните аналогии с фолклора - още неотворени врати за сближаване на Изтока и Запада на нашия континент. Лиляна Минкова представи, в порядъка на изказване, биографията на един слабо познат у нас компаративист, Алберто Мартино, директор на Института по сравнително литературознание във Виена (невключено тук поради стриктно био-библиографски си характер).

Освен преките участници, в обсъжданията се включиха и някои от гостите, като Александър Шурбанов, Калин Михайлов, изкуствоведа Милена Георгиева, докторанти и дипломанти-магистри по сравнително литературознание от Института по балканистика и от специалност Балканистика в СУ. В тази програма се откроиха редица дискусионни полета: за мястото на българската литература сред другите и особено сред другите от Западна Европа; за това че Сравнителното литературознание е рядко преподавана и затова област за „самоуци", както и за хетерогенна традиция в университета (Иван Д. Шишмановата Сравнителна литературна история, Михаил Арнаудовата Сравнителна метода, и Боян Ничевото Сравнително литературознание, със славистичен акцент); стана дума и за обема и критериите на Сравнителното литературознание като творческа зона, отворена за дебати.

В публикуваните текстове се разискват актуални проблеми от теорията и практиката на литературната компаративистика у нас. Защитено е напр. мястото на Сравнителното литературознание в порядъка на проекти и програми, които работят и теоретично в областта на тематологията, и практически в университетското преподаване на западни литератури. Всъщност виталността на тематологията у нас още не е използвана в пълните й възможности. Тя е ценна с това, че не предпоставя йерархии. Че позволява свободно движение в диахронен и в синхронен план. Също така тук е осмислено понятието и университетската дисциплина „Западноевропейски литератури" като образ и плод на рецепцията на тези литератури и следователно като породена от компаративистиката в нейното битуване. Въпроси на имагологията и частният случай на „оксидентализма" като образ на Запада влязоха с аргументите на историята. Заявяват се редица нови подходи и ситуационни представи за функционирането на литературите в техните взаимодействия. Реални съпоставки-вписвания на писатели от различни литератури се разполагат в общи хипотези на съотнасяне. Историята на българското сравнително литературознание също е застъпена с коментирани реализации, за да се усети приемственост и общност.

Сред събраните тук разработки не цари пълна хармония. Всеки автор носи свой ангажимент към предложените твърдения и доказателства. Терминологично, българското сравнително литературознание е засега донякъде разноречиво. Тук се преплитат смели хипотези, експерименти със съпротивлението на литературния материал, съобразяване с авторитета на традицията, привнасяне на идеи от различни чужди компаративистични школи и неизбежната не-улегналост на понятията. Хомогенност между публикуваните текстове обаче е търсена и до голяма степен постигната, именно поради предварителното изговаряне на тезите по време на колоквиума, плодотворните спорове и обединяването около общи критерии за голямото вписване.

Румяна Л. Станчева

1 Текстове на докладите от тези колоквиуми са публикувани на френски и английски: Interferences historiques, culturelles et litteraires entre la France et les pays d'Europe Centrale et Orientale (XIX-е etXX-e siecles). Textes reunis par : Roumiana L. Stantcheva, Alain Vuillemin, Oguniana Hrissimova, Alexandre Kostov. Editions Academiques « Prof. Marin Drinov », Sofia, 2000. Avec les contributions de O. Hrissimova, P. Tzvetkov, D. Paroucheva, Al. Kostov, B. Njagulov, E. Kalinova, A. Kuzmanova, N. Joubert, Y.-M. Tchoreloff, G. Noel, B. Lory, R. Zaimova, E. Raitcheva, N. Danova, N. Kapralova, V. Tapkova-Zai'mova, J. Velitchokova-Borin, L. Nikolova, N. Aretov, V. Dimova, L. Minkova, A. Vuillemin, R. Dilbazova, M. Vrinat-Nikolov, V. Guenova, G. Tzankov, J. Chevrier, D. Ignatova, J. Farkas, A. Baltcheva, D. Mantcheva, R. L. Stantcheva.

La France, I 'Europe et les Balkans: crises historiques et temoignages litteraires. Textes reunis par Roumiana L. Stantcheva, Alain Vuillemin, Oguniana Hrissimova, Jean-Pierre Arrignon. Editions de l'lnstitut d'Etudes Balkaniques, Sofia et Artois Presses Universite, Arras, 2002. Avec les contributions de : A. Kostov, R. Park-Barjot, A. d'Angio, D. Barjot, F. Bocholier, Y.-M. Tchoreloff, G. Noel, A. Stantcheva, D. Paroucheva, S. Bochew, L. Cezari, O. Hrissimova, T. Sandu, Ph. Caby, N. Danova, E. Ra'ftcheva, E. Gueorguieva, A. Vuillemin, J. Tcholakova, M. Vrinat-Nikolov, D. Mantcheva, S. Moussakova, R. Getova, N. Kapralova, Y. Chevrel, R. Zai'mova, V. Tapkova-Zai'mova, A. Peeva, G. L. Armianov, E. Robert, M. Muthu, R. L. Stantcheva

L'Europe, la France, les Balkans : Litteratures balkaniques et litteratures comparees. Textes reunis par Roumiana L. Stantcheva et Alain Vuillemin. Editions de l'lnstitut d'Etudes Balkaniques, Sofia, Artois Presses Universite, Arras, 2004. Avec les contributions de: Francis Claudon, Antoaneta Baltcheva, Sineva Bene-Katunaric, Yordanka Bibina, Penka Danova, Juliette Velitchkova-Borin, Sandrine Bochew, Angel Bagdasar, Jean-Pierre Levet, Nadia Danova, Nikolay Aretov, Marie Vrinat-Nikolov, Vassilka Tapkova-Zai'mova, Rai'a Zai'mova, Izabella Badiu, Peter Veltchev, Jeno Farkas, Svetla Moussakova, Bernadette Morand, Alain Vuillemin, Ecaterina Grim, Efstratia Oktapoda-Lu, Jacques Chevrier, WladimirTroubetzkoy, Dina Mantcheva, Fridrun Rinner, Kalin Mikhai'lov, Jean-Marc Moura, Bo'fan Mantchev, Eliana Ra'ftcheva, Roumiana L. Stantcheva.

Traditionnel, Identiti, Modernite dans les cultures du Sud-Est europeen : la litterature, les arts et la vie intellectuelle an XX° siecle. Textes reunis par Roumiana L. Stantcheva, Alain Vuillemin. Editions de l'lnstitut d'Etudes Balkaniques, Sofia, Artois Presses Universite, Arras, 2007. Avec les contributions de : Alain Montandon, Raya Kountcheva, Kalin Mikhai'lov, Milena Gueorguieva, Doi'na Zamfir-Goes et Jan Goes, Zlatka Timenova-Valtcheva, Lilia Kirova, Alain Vuillemin, Vassilka Tapkova-Zai'mova, Rai'a Zai'mova, Dina Mantcheva, Bogdana lltcheva, Elena Guetova, Maya Timenova, Marie Vrinat-Nikolov, Fotini Christakoudi, Nadia Danova, Elena Siupiur, Diana Mishkova, Adelina Strandgeva, Julietta Velitchkova-Borin,Nikolay Aretov, Radosveta Getova, Svetla Moussakova, Arnaud de Raulin, Octave de Lazero, Constantin Iordan, Laurentius Vlad, Oguniana Hrissimova, Cleo Protohristova, Nadejda Dragova, Nedka Kapralova, Yordanka Bibina, Ludmila Mindova, Sanya Velkova, Vanina Bojikova, Malamir Spasov, Roumiana L. Stantcheva.

ISBN

9789540729268

Страници

300

Корица

Цена

10.00лв.

Купи

Блянове по модерна драма

floyd — Fri, 16 Apr 2021 13:47:43 +0000

Блянове по модерна драма floyd Fri, 04/16/2021 - 16:47

Автор

Мариета Иванова-Гиргинова

Раздел

НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Език

Издател

нова българска литература

Наличност

Да

драматургия

Година