България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация




  • Сборникът е крайният продукт на Втория българо-сръбски медиевистичен симпозиум, проведен през 2003 г. Подготвен е за печат от Съвета за чуждестранна българистика и Секцията за стара българска литература към Института за литература при Българската академия на науките, като в него са включени докладите на участниците в симпозиума в значително подобрена форма.

    Поставянето на "България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация" е предопределено от тяхното напълно естествено въвличане през Средновековието в сферата на "византийското ойкумене", в един специфичен за Източна Европа цивилизационен кръг. Натежават докладите, в които се въвежда нов изворов материал, който спомага за разкриването и детайлизирането на представите за българо-сръбските взаимоотношения в различни области.




    СЪДЪРЖАНИЕ

    Уводни думи / 9
    История / 13
    Љубомир Максимовић. Србиjа и Византийско царство / 13
    Васил Гюзелев. България и Византийската империя / 27
    Милош Благоjевић. Византиjска хиjерархиjа владара у светлости српских извора (ХІІ-ХV век) / 47
    Тибор Живковић. Владарска идеологиjа и њен утицаj на српско-бугарске односе
    у раном средњем веку / 81
    Срbан Пириватрић. Дукља, Бугарска и Византиjа на Jужном Jадрану краjем 10. и почетком 11. века / 91
    Георги Н. Николов. Сепаратизмът в Българския северозапад и Сръбското кралство в края на XIII в. / 101
    Смиля Марянович-Душанич. Комплексът от грамоти за манастира Св. Никола Мрачки в Орехово.
    Принос към сръбската и българската дипломатика / 111
    Радивоj Радић. Срби и бугари у "Хроници о турским султанима" / 127
    Снежана Ракова. България, Сърбия, Византия - историческите записи за XV век на Балканите / 145
    Данща Поповић. Реликвите свете Петке: gloria Bulgariae - dloria Serviae / 165

    Изкуствознание и археология / 193
    Елка Бакалова. Рилската чудотворна икона-реликварий, Константинопол и Мара Бранкович / 193
    Марко Попович. Некрополът на църквата св. Никола в Станичене / 229
    Аксиния Джурова. Какво е донесъл патриарх Сава Сръбски от Ерусалим? / 247
    Георги Геров. Стенописите от югозападния дял на Земенския храм / 265
    Елена Тончева. Етнонимите "сръбско" и "българско" в късновизантийските музикални ръкописи / 277

    Литературознание / 293
    Василка Тъпкова-Заимова, Анисава Милтенова. Византийските пророчества на Лъв Мъдри в българската и в сръбската книжнина / 293
    Климентина Иванова. Хилендарски чети-минеи на монах Аверкие от XVII в. / 313
    Трифуновић. Чуло мириса код старих српских писаца / 329
    Татjана Суботин -Голубовић. Утицаj преноса моштиjу св. Петке у Деспотовину на развоj њеног култа у српскоj средини / 343
    Елена Томова. Из литературната история на култа към южнославянските светци през XVI и XVII в. / 355
    Ирена Шпадиjер. Теодосиjева служба Сави у бугарским рукописним збиркама / 365
    Нина Гагова. Южнославянските владетелски сборници в огледалото на православния владетел:
    концепцията и функцията на Симеоновия сборник, отразен в изборника от 1073 г. / 375
    Ненослава Радошевић. Византиjски козмолошки чланци у словенском преводу позног средњег века / 393
    Ана Стойкова. Произведенията за св. Георги в балканските кирилски ръкописи / 413
    Радослава Станкова. Старобългарското книжовно наследство в сръбски преписи от XIII и началото на XIV в. / 423