Изисквания за оформление на текстовете на изданията на ИЦ „Боян Пенев“ при Институт за литература – БАН

1. Статиите да имат резюмета и ключови думи на английски език

2. Имената на автора и названието на статията се изписват и на български, и на английски език

3. Заглавие, автори, организации:

Заглавието се изписва с големи букви, разположено по средата (Times New Roman 12, Bold), а под него се изписва името, фамилията и работното място на автора (Times New Roman 12, Bold) 

4. Резюме и ключови думи:

След един празен ред под заглавието се помества резюме на английски език (Abstract) в обем до 10 реда, шрифт Times New Roman 11.

На следващия ред в Times New Roman 11 се излагат ключовите думи (Key words).

5. Цитиране: 

5.1. Кратките цитати да се дават с кавички в основния текст. По-дългите е желателно да се обособяват като отделен абзац (блок-цитат), пункт 11, без кавички, с отстъп и отделени с по един празен ред от основния текст, със задължителна отпратка към източника. 
Обособените цитати на поезия се оформят с пункт 12, в курсив, с отстъп и отделени с по един празен ред от основния текст.

5.2. Библиографските отпратки да са под линия на съответната страница, автоматично въведени с обща номерация (Insert – Footnote).

6. Бележките към текста се дават под линия на всяка страница.

7. Библиографско описание

Библиографското описание под линия е в разгърнат вид, като фамилията на автора се инверсира и се дава с главни букви.

В отпратката под линия се дава страницата/страниците на конкретния цитат, а в библиографския списък в края на статията (Използвана литература) – началната и крайната страница на цялата статия (от–до).

При неколкократно отпращане към един източник пълната форма се дава само първия път; следващите отпратки се дават само по автор, ако не са поредни (от типа: ПЕТРОВ, А. Цит. съч., с. 123), или без името на автора, ако са (Пак там, с. 123–124).

Цитиране на част от книга или на статия в периодично издание се въвежда с тире и „В:“, а при източниците на латиница – с „In:“.

При липса на някои параметри (място на издаване, издателство, година), това се отбелязва в прави скоби: [Б. м.], [Б. и.], [Б. г.].

При библиографските описания на латиница се използва терминология от лат. език: In: (В:), р. или рр. (с.), et al. (и др.), Ibid./Ibidem (Пак там), L. с. (Цит. съч.), s. a. (без посочена година) и др.

■ Книги (монографии)

ЯНЕВ, Симеон. Пародийното в литературата (Пародийно и пародия в българската литература от Вазов до Смирненски). София: Наука и изкуство, 1989.

WORF, Benjamin L. Language, Thought and Reality. Cambridge, Mass.: MIT Press, 1956, pp. 123–124.

КОТЛЯР, Елена С. Миф и сказка Африки. Москва: Наука, 1975, с. 32–33. 

ХОРКХАЙМЕР, Макс, Теодор В. Адорно. Диалектика на Просвещението. Философски фрагменти. Прев. Стилиян Йотов. София: Гал-Ико, 1999, c. 107–150.

■ Част от книга

В курсив се дава източникът, а не заглавието на статията:

ако статията е от авторска книга, в курсив е фамилията на автора; 

ако статията е част от сборник, се курсивира първата дума от заглавието на сборника.

При сборниците авторска отговорност имат съставителят и редакторът, но тъй като те не са същинските автори, имената им се изписват след заглавието на сборника, а не преди него.

АВЕРИНЦЕВ, Сергей. Предварителни бележки към изучаването на среднoвековната естетика. – В: Аверинцев, Сергей. Ранновизантийската литература. Традиции и поетика. [Б. м.]: Тавор, 2000, с. 55.

КОЛАРОВ, Радосвет. За автора – post mortem. – В: Изпитания на теорията. Литературоведски диалози. Състав. Р. Коларов, М. Дачев. София: ИК Александър Панов, 2004, с. 222.

СТОЯНОВ, Захари. Нашата програма. – В: Стоянов, Захари. Съчинения. Т. 3. Публицистика. София: Български писател, 1966, с. 45.

NIETZSCHE, Friedrich. Über Wahrheit und Lüge in aussermoralischen Sinn. – In: Nietzsche, Friedrich. Werke in drei Bänden. Bd. 3. Hg. v. K. Schlechta. München: Carl Hanser Verlag, 1956, S. 309–323.

■ Периодични издания

  • Описание на публикация в списание и бюлетин – имената на авторите инверсирани и фамилиите с главни букви; заглавието на изданието – в курсив; годишнините се дават така, както са в самото издание, най-често с римски цифри; за разделител се използва дълго тире – ; за разделител при двойни книжки се използва една наклонена черта /; при извънстолични издания след името на изданието в кръгли скоби се посочва мястото на излизането му. 

ГЕОРГИЕВ, Л. Патриотични мотиви в лириката на Иван Вазов. – В: Септември, ІХ, 1968, № 7, с. 42–58.

КОНСТАНТИНОВИЧ, Зоран, Фридрун Ринер. Три линии на традицията в средноевропейския литературен дискурс. – В: Език и литература, LVIII, 2005, № 1–2, с. 88.

НИЧЕВ, Б. Поетът между близки. – В: Лит. мисъл, ХХ, 1960, № 3, с. 21–30.

СЛАВЕЙКОВ, Петко Р. Раскошността у нас. – В: Читалище (Цариград), ІІІ, 1972, № 1 (30 окт.), c. 27–31.

СТОЯНОВ, Л. Иван Вазов и славянството. – В: Славяни (Русе), ІІІ, 1947, № 4/5, с. 57–68.

  • Описание на публикация във вестник – имената на авторите инверсирани и фамилиите с главни букви; заглавието на изданието – в курсив; годишнините се дават така, както са в самото издание, най-често с римски цифри; за разделител се използва дълго тире – ; за разделител при двойни книжки се използва една наклонена черта /; месеците се посочват с думи и съкращения; при извънстолични издания след името на изданието се посочва в кръгли скоби мястото на излизането му.

ТОДОРОВ, Георги. Само за самоубийци. – B: Култура, XLІХ, № 42, 2 дек. 2005, с. 5.

ЦАНЕВА, М. Поет на националните съдбини. – В: Лит. фронт, ХVІ, № 27, 2 юли 1970, с. 2.

ЯНЕВ, С. За духовната същност на „Чичовците“. – В: Лит. глас (Ст. Загора), ІІ, № 4, 29 ян. – 5 февр. 1999, с. 4–5.

  • Описание на публикация в единичен лист – имената на авторите инверсирани и фамилиите с главни букви; названието на листа – в курсив; за разделител се използва дълго тире – ; за разделител между названието на листа и място-времето на излизането му за разделител се използва дълго тире – ; за разделител между заглавие и подзаглавие на листа се използва двоеточие; месеците се посочват с думи и съкращения; на извънстолично издание се посочва мястото на излизането му.

ПЕТРОВ, З. Чрез Вазов диша нашата история. – В: Вазов лист : 120 г. от рождението на Иван Вазов. – Карлово, 25 юни 1970, с. 4.

  • Описание на публикация в периодичен сборник (годишници, известия и др. под.) – имената на авторите инверсирани и фамилиите с главни букви; заглавието на сборника – в курсив; годишнината или томът се дават само с римски цифри; за разделител се използва голямо тире – :

АРНАУДОВ, М. Неизвестни стихотворения на Иван Вазов. – В: Изв. на Инст. за лит., 1961, № 11, с. 39–50.

МИТОВ, Д. Б. Иван Вазов и Виктор Юго. – В: Год. на Висшия инст. за театр. изк., ІV, 1960, с. 132–137.

  • Описание на публикация, включена в книга (от същия или от друг автор) или в непериодичен сборник – имената на авторите инверсирани и фамилиите с главни букви при заглавието на статията, в normal при заглавията на книгите; началната дума от заглавието или фамилията на автора на сборника – в курсив; за разделител се използва дълго тире – :

ДИНЕКОВ, П. Пътеписите на Вазов. – В: Вазов, Ив. Избрани пътеписи. София: Хемус, 1946, с. 5–11.

ПОПОВ, Ив. Иван Вазов и композиторът Панайот Пипков. – В: Миналото на българския театър : Т. 4. София: Наука и изкуство, 1956, с. 48–53.

Забележка: При посочване на повече от една публикации от един и същи автор името на автора се изписва инверсирано преди заглавията с главни букви; за разделител между отделните заглавия се използва дълго тире и се спазват стандартите за описания в различните издания, дадени по-горе:

ЦАНЕВА, М. От „Паисий“ до „Тъмен герой“. – В: Септември, ХІ, 1970, № 7, с. 45–53. – „Не, корони ази не възпявам“. – В: Пламък, Х, 1970, № 8, с. 8–15. – За новооткритите пиеси на Иван Вазов. – В: Изследвания в чест на акад. М. Арнаудов. 1970, с. 110–121.

Забележка: При повече публикации от един и същи автор в една и съща година след годината се слага буква a, b, c и т.н.

■ Електронна публикация

ДИМИТРОВ, Эмил Ив. Литературоведение „на пороге“ (Русская эмиграция в Варне и лекция Н. Рутковского о Достоевском). – В: LiterNet [онлайн], № 12 (73), 31.12.2005: https://liternet.bg/publish2/eivdimitrov/literaturovedenie.htm [прегледан 22.04.2021]

МАНЧЕВ, Боян. Модерност и антимодерност. Българският националекзотизъм. – В: Култура и критика. Ч. 3: Краят на модерността? [онлайн]. Състав. А. Вачева, Г. Чобанов. LiterNet, 19.04.2003: http://liternet.bg/publish2/bmanchev/modernost1.htm [прегледан 22.04.2021]

■ Архивни източници – основни (именни) архивни сбирки на съответния писател, които се съхраняват в централни архивни фондове:

ЦДА. Фонд 142, оп. 1, а. е. 1–32.

НБКМ БИА. Фонд 173, а. е. 1–4.

НА БАН. Фонд 129к.

8. Използваната литература се дава след текста. Авторите се подреждат по азбучен ред. 

При статии на български и руски език първи в списъка са източниците на кирилица, след това на латиница. 
При статии на западен език подредбата е: латиница, кирилица

9. REFERENCES

Дава се целият списък с използвана литература, като публикациите на кирилица и елиница се транслитерират на латиница. Препоръчително е да се използва ретранслаторът за библиографско цитиране за Word в БДС ISO 690. 

(Автоматична транслитерация може да се види и на сайта https://2cyr.com/?7) 

Към статии на западен език се прилага само рубриката References, без „Използвана литература“, като заглавията на нелатиноезичните източници се транслитерират.

Примери:

CANEVA, M. Poet na nacionalnite sadbini. In: Lit. front, ХVІ, № 27, 2 July 1970, с. 2.

KOLAROV, R. Za avtora – post mortem. In: R. KOLAROV, M. DACHEV (eds.). Izpitaniya na teoriyata. Literaturivedski dialozi. Sofia: Aleksandar Panov [publ.], 2004, рр. 214–234.

MANCHEV, B. Modernost i antimodernost. Balgarskiyat natsionalekzotizam. In: A. VACHEVA, G. CHOBANOV (Eds.). Kultura i kritika. Ч. 3. Krayat na modernostta? [online]: LiterNet [publ.], 2003. Retrieved: http://liternet.bg/publish2/bmanchev/modernost1.htm [seen 22.04.2021].

STOYANOV, L. Ivan Vazov I slavianstvoto. In: Slaviani (Ruse), ІІІ, 1947, № 4/5, с. 57–68.

YANEV, S. Parodiynoto v literaturata. Sofia: Nauka i izkustvo [publ.], 1989.