Голямото вписване или какво сравнява сравнителното литературозна
-
СЪДЪРЖАНИЕ
Встъпителни думи 9
I. ТЕРМИНОЛОГИЧНИ И МЕТОДОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ
Клео Протохристова
Тематологията в настъпление. Методологически предпоставки и методически оползотворявания (The Advance of Literary Thematics. Methodological Premises and Methodical Utilizations) 17Огнян Ковачев
За ползата и вредата от термина „западноевропейска литература" (On the Uses and Abuses of the Term "Western European Literature") 25Николай Аретов
Какво стои зад (желанието за) сравнение? (The Desire to Compare, what Stands behind It?)34Надя Данова
Отново за „оксидентализма" като образ на Другия (De nouveau sur ? occidentalisme en tant qu'image de l'Autre) 44Румен Цонев
За театрогеничната природа на музиката (Sur le caractere theatrogenique de la musique) 58Надежда Драгова
Стабилизиране и класификация на термините, с които оперира изследването на балканската култура (Тезиси) (Stabilisation et classification des termes, dont opere l etude de la culture balkanique (Observations) 65Борис Минков
Всичко, което се е случвало някога, вече се е случвало в града (Everything That Has Happened, Has Already Happened in the City) 71Светла Черпокова
Тематичната археология - един възможен метод за изследване и преподаване на Немския романтизъм (L'archeologie thematique -une methode possible de recherche et d'enseignement du Romantisme Allemand) 85Румяна Л. Станчева
Балканските литератури и Западният модел (Les litteratures balkaniques et le modele occidental) 95II. СРАВНИТЕЛНИЯТ ПОДХОД В ДЕЙСТВИЕ
Панайот Карагьозов
Интимните шеги на партоцентризма в романите „Шегата" на Милан Кундера и „Дивата Волност" на Анче Мин (The Intimate Jokes of Partocentrism in Milan Kundera's The Joke and Anchee Min's Wild Ginger) 109Людмила Григорова
Френският литературен стереотип за англичанката. У Мопасан, в съпоставка с Чехов и Димитър Димов (The French Literary Model of the English Woman (in Maupassant's Works, in Comparison with Chekhov and Dimitur Dimov) 136Дияна Николова
Тематологията и нейните възможности в полето на традициона-листичния тип култура, или За един подход в литературознанието, приложен към изследването на античната и западноевропейската литература (La thematologie et ses possibilites dans le champ de la culture de tradition, ou Une demarche vers l'histoire et la theorie de la litterature, appliquee a la litterature antique et ouest-europeenne)153Павлин Стоянов
Теорията на Бахтин и сравнителният метод (Bakhtin's Theory and the Comparative Method)170Антоанета Балчева
Усвояване на традицията между канона и модерността в южнославянските литератури (Between Canon and Modernity in South Slavic Literatures) 179Лилия Кирова
В кръга на сравнението (Модернизацията на словесното и изобразителното творчество в две югоизточноевропейски страни) (Within the Comparison: Modernization in Literature and Art in Two Southeastern European Countries) 187III. БЪЛГАРСКИЯТ И БАЛКАНСКИЯТ КОНТЕКСТ
Милена Кирова
Аврам и Далчев, или два начина да имаш родина (Abraham and Dalchev, or Two Ways to Have a Motherland)199Русана Бейлери
Албанската литература и проблемът за хомогенността при сравнението. (The Albanian Literature and the Issue of Homogeneity in Comparison) 205Йорданка Бибина
Анатомия на времето (Anatomy of Time) 213Йонка Найденова
Унгаристиката в България - „отвън" и „отвътре" (The Hungarian Literature in Bulgaria - "Inside" and "Outside")233Магда Карабелова
OPERA SLAVIC А, или Величко Тодоров - за едно научно разклонение на „Хомо бохемикус" (OPERA SLA VICA ou Velitchko Todorov -au sujet d'une ramification scientifique de Homo bohemucus) 249Рая Кунчева
Сравнителният метод и понятието за литература. Михаил Арнаудов: наблюдение, генезис и универсален хоризонт (La metod comparative et la notion de litterature. Mihail Arnaudov : observation, genese et horizon universel) 257За авторите 293
ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ
Сравнителното литературознание се помества в свободната и трепетна зона на срещите, на размяната на изненадващи реплики, на виртуални съвпадения, на оживление и поне удвоена наслада от прочетеното. Писател, текст, или национална литература се сравняват по един или друг признак с чуждото, мерят си естетическия ефект и публиката. Случва се и някой да бъде огорчен. Друг бил показал по-рано еди-какъв-си типаж, експеримент с жанра, съзвучие или дисонанс. А понякога настъпва насърчителна радост и чувство за човешка общност от простия факт, че идеите си съответстват, въпреки че са изказани на различни езици, в различни времена и без предварително наговаряне.
Динамизмът на сравнителното литературознание привлича мнозина български литератори, въпреки че или точно защото се преподава рядко в нашите университети. Може би по този начин се чувстваме и по-съзвучни със света, където Сравнителното литературознание е задължителна дисциплина във филологическите специалности. Търсенето на сравнение с другите е и спонтанна нужда от ориентация, поместване, вписване, и всеобща научна методология, а, в нашия случай, обект на специфичната литературна дисциплина. Сравнителното литературознание се заявява с изискването сравнението да се практикува, когато се преминава езикова или културна граница, но то си поставя и предварителни рамки, притежава свой набор от методики: изучаване на лични контакти, поместване в културната история, критически прочит чрез превода, рецепционна естетика и социология на рецепцията, имагология/проучване на идентичностите, изучаване на проблеми на рода/пола/gender, тематология, митокритика, фокусиране върху развитието на жанровете, конструиране на модели, съпоставки между литературата и изкуствата. Това дълго изброяване показва отворения характер на Сравнителното литературознание, в което чисто литературните критерии все повече се преплитат с по-общи, исторически и културологически, и можем да твърдим, че днес изучаването на взаимодействието между литературите е по-възприемчиво от всякога, изобщо към науките за човека.
Всяко сравнение стига и до установяване на предимства. Сравнителното литературазнание винаги е страдало от неравенството, дължащо се на видимите разлики в разпространението на литературите, едни - почти без глас, други - качени на пиедестал и с рупор пред устата. И макар че широкото разпространение не е еднозначно на високия естетически критерий (а естетическите критерии са твърде динамична категория), прекрачването само на едни в двореца на каноничните писатели и творби доста тежко потиска самочувствието на литератури с по-слабо разпространение. Ако напуснем обаче за момент полето на болезненото съизмерване, ще забележим, че вписването на един автор или текст в съпоставка с други (най-често йерархично по-изтъкнати), дава възможност за нови, пълноценни тълкувания, за по-голяма наслада от влизането навътре в смисъла и изграждането на напречни, а не само генеалогични, асоциации. В пространството на Сравнителното литературознание са позволени може би повече от всякъде другаде нови хипотези. Това е мястото, където се привнасят значения от една национална литература в друга, където се търсят нови отговори и решения, при прекосяването на езиковата и/или културната граница. Именно тук например линеарното, постъпателно развитие на жанровете или последователността в появата на нови литературни течения може да бъде оспорено от съществуващите контаминации и синкретизъм.
Балканските, а сред тях и българската литература, имат за своя съдба да оформят модерната си жанрова структура на фона на създадена доста ясна номенклатура на жанровете в Западноевропейските литератури. Като емблематични начални моменти за романа се сочат най-често напр. в румънската литература „Стари и нови чокои" (1863) от Николае Филимон (1819-1865) или в българската - „Под игото" (1894) от Иван Вазов, на фона напр. на „Парижката Света Богородица" (1831) от Виктор Юго и на „Шагреновата кожа" (1831) от Балзак. Така, в повечето интерпретации на жанровата система в Югоизточна Европа, се усеща разкъсването между порива да се обясни литературното развитие с националната специфика, изявена традиционно в разказа и повестта, и неотменното вдъхновение, дошло от чуждите образци. Отвън тежи авторитетът на буржоазния роман, свързан с явления като обективното наблюдение, образа на кариериста, темата за властта на парите. Пак отвън идва престижността на романа като жанр изобщо (извоювана още през XIX в. от писатели с всепризнат успех като Уолтър Скот („Айвънхоу" е от 1819), Флобер, Зола и др.) и тази престижност поставя въпроса за обвързаност/необвързаност (или съчетание от двата процеса) при появата на балканските романи след дълго господство на „по-малките роднини", повестта и разказа, преобладаващи преди в балканското литературно поле. Съмненията остават да тегнат над някои текстове и до днес по различни причини, нерядко извънлитературни. Новите препрочитания на националната литература често са провокирани от имплицитни сравнения с международната литературна среда. Толкова по-интересно е, когато, в подобни случаи, се навлезе директно в сравнително-литературни зони. Сравнителното литературознание ни дава шанс да поместим с аргументи български текстове сред западноевропейски текстове и сред текстовете на други по-малко известни литератури. Това не се е случило все още в достатъчно голям мащаб. По-обичайно е някой български писател да „пробие" спонтанно в чужбина. Нека обаче напомня, под формата на очакване, традиционната шега за компаративиста, че той е „контрабандист" на чуждоезичния текст за домашната среда, но също така може да бъде „добрият разбойник", в нашия случай, директно за българската литература, като я пренася мислено, писмено, в чужд литературен контекст. Естествено без мито.
Статиите и студиите в сборника бяха представени първоначално на колоквиум с въпросителното, предизвикателно и малко скептично заглавие, лансирано от Николай Аретов, „Какво сравнява Сравнителното литературознание?". Целта обаче беше по-широка от въпроса „какво", уточнена с подзаглавието Терминологични и методологически проблеми: да се представят характерни насоки за Сравнителното литературознание днес както в българския му контекст, така и в контекста на световните тенденции. Практикуваните в международен план области на Сравнителното литературознание присъстват в различна степен в интереса на българската критика и литературна наука. В предложените изследвания се повдига и въпросът за съпоставка между учебните предмети/изследователски области „Сравнително литературознание", „Западноевропейска литература", „Световно/Общо литературознание". Обсъждат се техните обекти, методи и резултати. Общо за почти всички доклади обаче е съизмерването на българската и другите регионални литератури (напр. Балканските литератури) редом с каноничната цялост Западноевропейски литератури. Оттук произлизат поначало специфични терминологични, методологически и периодизационни аспекти, които определиха вписването като голямото, характерно за всички автори действие, както и като заглавие на сборника.
Осъществен през ноември 2006, по инициатива на Академичния кръг по сравнително литературознание (АКСЛИТ), българското сдружение, което е член на Международната Асоциация по Сравнително литературознание (Association Internationale de Litterature Comparee-AILC/ International Comparative Literature Association - ICLA), както и на Европейската мрежа за литературно-компара-тивни проучвания (REELC/ENCLS), този колоквиум стана място за среща на учени от различни средища: от няколко университета (СУ „Св. Климент Охридски", ПУ „Паисий Хилендарски", ЮЗУ „Неофит Рилски") и от БАН (Института по балканистика и Института за литература). Срещата се състоя под покрива на един паметник на културата, в дома на Института по балканистика при БАН, на адрес, ул. „Московска" 45, където е живяла сестрата на известния политик Никола Мушанов (къщата е строена по проект на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов, около 1925 г.). За разлика от предишните колоквиуми на Кръга с международно участие/1, сега, в домашна среда, можехме да сме съвсем откровени и да си изплачем болката от трудни за решаване научни проблеми. Като тревога постоянно прозираше въпросът - можем ли да издържим с научни аргументи при сравняване на „малките" с „големите" литератури. Обратно, като самочувствие се открояваше съзнанието за континуитет в развитието на тази литературна област, със свои традиции още от проф. Иван Д. Шишманов, че дори и (спонтанно) от Възраждането.
Има известно разминаване между събраните в Голямото вписване текстове и изнесените на колоквиума доклади. Новопостъпилите статии са или от инцидентно отсъствали от заседанията колеги, или от други, които успяха да допринесат с текстовете си за задълбочаване и разнообразяване на проблематиката. Обратно, съжаляваме за липсващите от книжното тяло само изговорени теми: Надежда Драгова например ни даде друг текст за публикация, а все още чакаме да видим в писмен вид нейното „Българско битуване на съпоставително литературознание през 50-те и 60-те години на XX в.", което представи въпроса за съпоставимост и отблъскване между българската и световните литератури и устното присъствие/битуване на сравнителния подход у писатели като Владимир Свинтила, Минко Николов, Милчо Радев, Георги Марков, Цветан Стоянов, Васил Попов. Стоян Атанасов с доклада „Защо прочитьт на средновековната творба предполага сравнителен подход?" излезе от рамките на Сравнителното литературознание, но докладът му повдигна въпроса за „устността" в средновековните литератури и за възможните аналогии с фолклора - още неотворени врати за сближаване на Изтока и Запада на нашия континент. Лиляна Минкова представи, в порядъка на изказване, биографията на един слабо познат у нас компаративист, Алберто Мартино, директор на Института по сравнително литературознание във Виена (невключено тук поради стриктно био-библиографски си характер).
Освен преките участници, в обсъжданията се включиха и някои от гостите, като Александър Шурбанов, Калин Михайлов, изкуствоведа Милена Георгиева, докторанти и дипломанти-магистри по сравнително литературознание от Института по балканистика и от специалност Балканистика в СУ. В тази програма се откроиха редица дискусионни полета: за мястото на българската литература сред другите и особено сред другите от Западна Европа; за това че Сравнителното литературознание е рядко преподавана и затова област за „самоуци", както и за хетерогенна традиция в университета (Иван Д. Шишмановата Сравнителна литературна история, Михаил Арнаудовата Сравнителна метода, и Боян Ничевото Сравнително литературознание, със славистичен акцент); стана дума и за обема и критериите на Сравнителното литературознание като творческа зона, отворена за дебати.
В публикуваните текстове се разискват актуални проблеми от теорията и практиката на литературната компаративистика у нас. Защитено е напр. мястото на Сравнителното литературознание в порядъка на проекти и програми, които работят и теоретично в областта на тематологията, и практически в университетското преподаване на западни литератури. Всъщност виталността на тематологията у нас още не е използвана в пълните й възможности. Тя е ценна с това, че не предпоставя йерархии. Че позволява свободно движение в диахронен и в синхронен план. Също така тук е осмислено понятието и университетската дисциплина „Западноевропейски литератури" като образ и плод на рецепцията на тези литератури и следователно като породена от компаративистиката в нейното битуване. Въпроси на имагологията и частният случай на „оксидентализма" като образ на Запада влязоха с аргументите на историята. Заявяват се редица нови подходи и ситуационни представи за функционирането на литературите в техните взаимодействия. Реални съпоставки-вписвания на писатели от различни литератури се разполагат в общи хипотези на съотнасяне. Историята на българското сравнително литературознание също е застъпена с коментирани реализации, за да се усети приемственост и общност.
Сред събраните тук разработки не цари пълна хармония. Всеки автор носи свой ангажимент към предложените твърдения и доказателства. Терминологично, българското сравнително литературознание е засега донякъде разноречиво. Тук се преплитат смели хипотези, експерименти със съпротивлението на литературния материал, съобразяване с авторитета на традицията, привнасяне на идеи от различни чужди компаративистични школи и неизбежната не-улегналост на понятията. Хомогенност между публикуваните текстове обаче е търсена и до голяма степен постигната, именно поради предварителното изговаряне на тезите по време на колоквиума, плодотворните спорове и обединяването около общи критерии за голямото вписване.
Румяна Л. Станчева
1 Текстове на докладите от тези колоквиуми са публикувани на френски и английски: Interferences historiques, culturelles et litteraires entre la France et les pays d'Europe Centrale et Orientale (XIX-е etXX-e siecles). Textes reunis par : Roumiana L. Stantcheva, Alain Vuillemin, Oguniana Hrissimova, Alexandre Kostov. Editions Academiques « Prof. Marin Drinov », Sofia, 2000. Avec les contributions de O. Hrissimova, P. Tzvetkov, D. Paroucheva, Al. Kostov, B. Njagulov, E. Kalinova, A. Kuzmanova, N. Joubert, Y.-M. Tchoreloff, G. Noel, B. Lory, R. Zaimova, E. Raitcheva, N. Danova, N. Kapralova, V. Tapkova-Zai'mova, J. Velitchokova-Borin, L. Nikolova, N. Aretov, V. Dimova, L. Minkova, A. Vuillemin, R. Dilbazova, M. Vrinat-Nikolov, V. Guenova, G. Tzankov, J. Chevrier, D. Ignatova, J. Farkas, A. Baltcheva, D. Mantcheva, R. L. Stantcheva.
La France, I 'Europe et les Balkans: crises historiques et temoignages litteraires. Textes reunis par Roumiana L. Stantcheva, Alain Vuillemin, Oguniana Hrissimova, Jean-Pierre Arrignon. Editions de l'lnstitut d'Etudes Balkaniques, Sofia et Artois Presses Universite, Arras, 2002. Avec les contributions de : A. Kostov, R. Park-Barjot, A. d'Angio, D. Barjot, F. Bocholier, Y.-M. Tchoreloff, G. Noel, A. Stantcheva, D. Paroucheva, S. Bochew, L. Cezari, O. Hrissimova, T. Sandu, Ph. Caby, N. Danova, E. Ra'ftcheva, E. Gueorguieva, A. Vuillemin, J. Tcholakova, M. Vrinat-Nikolov, D. Mantcheva, S. Moussakova, R. Getova, N. Kapralova, Y. Chevrel, R. Zai'mova, V. Tapkova-Zai'mova, A. Peeva, G. L. Armianov, E. Robert, M. Muthu, R. L. Stantcheva
L'Europe, la France, les Balkans : Litteratures balkaniques et litteratures comparees. Textes reunis par Roumiana L. Stantcheva et Alain Vuillemin. Editions de l'lnstitut d'Etudes Balkaniques, Sofia, Artois Presses Universite, Arras, 2004. Avec les contributions de: Francis Claudon, Antoaneta Baltcheva, Sineva Bene-Katunaric, Yordanka Bibina, Penka Danova, Juliette Velitchkova-Borin, Sandrine Bochew, Angel Bagdasar, Jean-Pierre Levet, Nadia Danova, Nikolay Aretov, Marie Vrinat-Nikolov, Vassilka Tapkova-Zai'mova, Rai'a Zai'mova, Izabella Badiu, Peter Veltchev, Jeno Farkas, Svetla Moussakova, Bernadette Morand, Alain Vuillemin, Ecaterina Grim, Efstratia Oktapoda-Lu, Jacques Chevrier, WladimirTroubetzkoy, Dina Mantcheva, Fridrun Rinner, Kalin Mikhai'lov, Jean-Marc Moura, Bo'fan Mantchev, Eliana Ra'ftcheva, Roumiana L. Stantcheva.
Traditionnel, Identiti, Modernite dans les cultures du Sud-Est europeen : la litterature, les arts et la vie intellectuelle an XX° siecle. Textes reunis par Roumiana L. Stantcheva, Alain Vuillemin. Editions de l'lnstitut d'Etudes Balkaniques, Sofia, Artois Presses Universite, Arras, 2007. Avec les contributions de : Alain Montandon, Raya Kountcheva, Kalin Mikhai'lov, Milena Gueorguieva, Doi'na Zamfir-Goes et Jan Goes, Zlatka Timenova-Valtcheva, Lilia Kirova, Alain Vuillemin, Vassilka Tapkova-Zai'mova, Rai'a Zai'mova, Dina Mantcheva, Bogdana lltcheva, Elena Guetova, Maya Timenova, Marie Vrinat-Nikolov, Fotini Christakoudi, Nadia Danova, Elena Siupiur, Diana Mishkova, Adelina Strandgeva, Julietta Velitchkova-Borin,Nikolay Aretov, Radosveta Getova, Svetla Moussakova, Arnaud de Raulin, Octave de Lazero, Constantin Iordan, Laurentius Vlad, Oguniana Hrissimova, Cleo Protohristova, Nadejda Dragova, Nedka Kapralova, Yordanka Bibina, Ludmila Mindova, Sanya Velkova, Vanina Bojikova, Malamir Spasov, Roumiana L. Stantcheva.