Критическото наследство на българския модернизъм. Том IІ
-
СЪДЪРЖАНИЕ
1. ЕСТЕТИЧЕСКИ И СТИЛИСТИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ
Иван Ст. Андрейчин. Анекдот и символ („Из нов път", 1907) / 9
Димо Кьорчев. Литературната критика („Слънчоглед", 1909) / 17
Иван Радославов. Градът („Наш живот", 1912) / 24
Николай Райнов. Изкуство и стил („Везни", 1919) / 33
Гео Милев. Фрагментът („Везни", 1919) / 35
Чавдар Мутафов. Пейзажът и нашите художници („Златорог", 1920) / 39
Николай Райнов. Източно и западно изкуство („Везни", 1920) / 53
Николай Райнов. Симбол и стил („Везни", 1920) / 67
Николай Райнов. Живописен и декоративен стил в разказа („Златорог", 1921) / 78
Иван Карановски. Естетика на симбола („Парнас", 1921) / 90
Чавдар Мутафов. Плакатът („Златорог", 1921) / 101
Иван Радославов. Гений и школа („Хиперион", 1922) / 109
Людмил Стоянов. Трагедията на живописта („Хиперион ", 1922) / 112
Иван Радославов. Стил и стилизация („Хиперион", 1922) / 123
Сирак Скитник. Тайната на примитива („Златорог", 1923) / 126
Иван Перфанов. Природата в новото изкуство („Златорог", 1923) / 131
Гео Милев. Музиката и другите изкуства (Алм. „Везни", 1923) / 134
Николай Райнов. Болката на днешното изкуство („Южно небе", 1924) / 137
Гео Милев. Поезията на младите („Пламък", 1924) / 139
Иван Радославов. Творчество и форма („Хиперион", 1925) / 146
Янко Янев. Поезия на съзерцанието („Хроники", 1926) / 149
Чавдар Мутафов. Двойственост в изкуството („Изток", 1926) / 152
Чавдар Мутафов. Банално изкуство („Изток", 1926) / 153
Кирил Кръстев. Разсъдъчна поезия („Изток", 1926) / 156
Павел Спасов. Пулсът на времето („Хиперион", 1927) / 158
Константин Гълъбов. Същина и задачи на литературната критика („Философски преглед", 1929) / 1612. РОДНО ИЗКУСТВО
Гео Милев. Родно изкуство („Везни", 1920) / 175
Иван Радославов. Общочовешко или национално изкуство („Хиперион", 1922) / 186
Ботьо Савов. Скитско и славянско в българската литература („Хиперион", 1924) / 190
Моис Бенароя. Българската национална душа („Хиперион", 1925) / 209
Константин Гълъбов. На Велика Сряда („Изток", 1926) / 223
Константин Гълъбов. Към младежта („Изток", 1926) / 224
Атанас Илиев. Зовът на родината („Изток", 1926) / 226
Константин Гълъбов. Нашите културни задачи („Изток", 1926) / 229
Атанас Илиев. Конфликтът между родното и чуждото („Изток", 1926) / 232
Константин Гълъбов. Нашата култура и най-новата ни литература („Изток", 1927) / 235
Чавдар Мутафов. Родна архитектура („Изток", 1927) / 239
Иван Радославов. „Родно" или „чуждо" („Хиперион", 1927) / 242
Симеон Андреев. Българският културен парадокс („Златорог", 1930) / 246
Янко Янев. Философия на родината („Златорог", 1934) / 2523. МОДЕРНИЗМЪТ И БЪЛГАРСКАТА ДРАМА
Гео Милев. Театрално изкуство (Книгоизд. „Везни", 1918) / 259
Ботьо Савов. Сцената („Везни", 1919) / 278
Гео Милев. Народен Театър („Везни", 1921) / 279
Исак Даниел. Българската драма („Хиперион", 1923) / 286
Иван Перфанов. Макс Райнхард („Златорог", 1923) / 301
Николай Райнов, Фантастичен театър („Пламък", 1924) / 304
Людмил Стоянов. Театърът като самоцел („Хиперион", 1924) / 313
Боян Дановски. Новата драма („Хиперион", 1926) / 320
Людмил Стоянов. Театър и народ („Хиперион", 1926) / 324
Моис Бенароя. „О-хо, ний си живеем" („Хиперион", 1928) / 327БЕЛЕЖКИ / 337
ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ-РЕЧНИК / 364