Критическото наследство на българския модернизъм. Том IІ

ПОРЪЧАЙ ПОПИТАЙ ИЗДАТЕЛЯ


  • СЪДЪРЖАНИЕ

    1. ЕСТЕТИЧЕСКИ И СТИЛИСТИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

    Иван Ст. Андрейчин. Анекдот и символ („Из нов път", 1907) / 9
    Димо Кьорчев. Литературната критика („Слънчоглед", 1909) / 17
    Иван Радославов. Градът („Наш живот", 1912) / 24
    Николай Райнов. Изкуство и стил („Везни", 1919) / 33
    Гео Милев. Фрагментът („Везни", 1919) / 35
    Чавдар Мутафов. Пейзажът и нашите художници („Златорог", 1920) / 39
    Николай Райнов. Източно и западно изкуство („Везни", 1920) / 53
    Николай Райнов. Симбол и стил („Везни", 1920) / 67
    Николай Райнов. Живописен и декоративен стил в разказа („Златорог", 1921) / 78
    Иван Карановски. Естетика на симбола („Парнас", 1921) / 90
    Чавдар Мутафов. Плакатът („Златорог", 1921) / 101
    Иван Радославов. Гений и школа („Хиперион", 1922) / 109
    Людмил Стоянов. Трагедията на живописта („Хиперион ", 1922) / 112
    Иван Радославов. Стил и стилизация („Хиперион", 1922) / 123
    Сирак Скитник. Тайната на примитива („Златорог", 1923) / 126
    Иван Перфанов. Природата в новото изкуство („Златорог", 1923) / 131
    Гео Милев. Музиката и другите изкуства (Алм. „Везни", 1923) / 134
    Николай Райнов. Болката на днешното изкуство („Южно небе", 1924) / 137
    Гео Милев. Поезията на младите („Пламък", 1924) / 139
    Иван Радославов. Творчество и форма („Хиперион", 1925) / 146
    Янко Янев. Поезия на съзерцанието („Хроники", 1926) / 149
    Чавдар Мутафов. Двойственост в изкуството („Изток", 1926) / 152
    Чавдар Мутафов. Банално изкуство („Изток", 1926) / 153
    Кирил Кръстев. Разсъдъчна поезия („Изток", 1926) / 156
    Павел Спасов. Пулсът на времето („Хиперион", 1927) / 158
    Константин Гълъбов. Същина и задачи на литературната критика („Философски преглед", 1929) / 161

    2. РОДНО ИЗКУСТВО

    Гео Милев. Родно изкуство („Везни", 1920) / 175
    Иван Радославов. Общочовешко или национално изкуство („Хиперион", 1922) / 186
    Ботьо Савов. Скитско и славянско в българската литература („Хиперион", 1924) / 190
    Моис Бенароя. Българската национална душа („Хиперион", 1925) / 209
    Константин Гълъбов. На Велика Сряда („Изток", 1926) / 223
    Константин Гълъбов. Към младежта („Изток", 1926) / 224
    Атанас Илиев. Зовът на родината („Изток", 1926) / 226
    Константин Гълъбов. Нашите културни задачи („Изток", 1926) / 229
    Атанас Илиев. Конфликтът между родното и чуждото („Изток", 1926) / 232
    Константин Гълъбов. Нашата култура и най-новата ни литература („Изток", 1927) / 235
    Чавдар Мутафов. Родна архитектура („Изток", 1927) / 239
    Иван Радославов. „Родно" или „чуждо" („Хиперион", 1927) / 242
    Симеон Андреев. Българският културен парадокс („Златорог", 1930) / 246
    Янко Янев. Философия на родината („Златорог", 1934) / 252

    3. МОДЕРНИЗМЪТ И БЪЛГАРСКАТА ДРАМА

    Гео Милев. Театрално изкуство (Книгоизд. „Везни", 1918) / 259
    Ботьо Савов.     Сцената („Везни", 1919) / 278
    Гео Милев. Народен Театър („Везни", 1921) / 279
    Исак Даниел. Българската драма („Хиперион", 1923) / 286
    Иван Перфанов.     Макс Райнхард („Златорог", 1923) / 301
    Николай Райнов,     Фантастичен театър („Пламък", 1924) / 304
    Людмил Стоянов.     Театърът като самоцел („Хиперион", 1924) / 313
    Боян Дановски.     Новата драма („Хиперион", 1926) / 320
    Людмил Стоянов.     Театър и народ („Хиперион", 1926) / 324
    Моис Бенароя.     „О-хо, ний си живеем" („Хиперион", 1928) / 327

    БЕЛЕЖКИ / 337
    ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ-РЕЧНИК / 364

  • http://knigabg.com/index.php?page=book&id=18709