Критическото наследство на българския модернизъм. Том І
-
СЪДЪРЖАНИЕ
Критическата парадигма на българския модернизъм / 7
1.
БИТКАТА НА МОДЕРНОТО:
ИЗКУСТВОТО И РЕАЛНОСТТА
Пенчо Славейков. Душата на художника ("Мисъл", 1899) / 13
Д-р Кръстю Кръстев. Живот за нравствен идеал ("Мисъл", 1902) /19
Д-р Кръстю Кръстев. За тенденцията и тенденциозната литература ("Мисъл",
1903) /29
Пенчо Славейков. Блянове на модерен поет ("Мисъл", 1903) / 63
Пенчо Славейков. Предговор [към "Стихотворения" от П. К. Яворов] (1904) / 74
Пенчо Славейков. Българската поезия ("Мисъл", 1906) / 78
Д-р Кръстьо Кръстев. Вместо предговор ("Млади и стари", 1907) / 112
Иван Ст. Андрейчин. Из нов път (Литературен манифест) ("Из нов път",
1907) / 122
Иван Ст. Андрейчин. Декадентство и символизъм ("Из нов път", 1907) / 132
Иван Радославов. По повод Тургенева ("Наш живот", 1912) / 147
Гео Милев. Модерната поезия (бележки и идеи) ("Звено", 1914) / 153
Гео Милев. Против реализма ("Слънце", 1919) / 165
Сирак Скитник. Старо и ново изкуство ("Везни", 1920) / 171
Гео Милев. Небето ("Везни", 1920) / 173
Людмил Стоянов. Две основни течения в българската литература ("Везни",
1920) / 176
Чавдар Мутафов. Зеленият кон ("Везни", 1920) /185
Гео Милев. Към абонатите ("Везни", 1921) / 187
Гео Милев. Възвание към българския писател ("Везни", 1921) / 188
Сирак Скитник. Художникът и видимостта ("Златорог" 1922) / 191
Иван Радославов. Предговор [към антологията "Млада България"] (1922) /199
Кирил Кръстев. Неблагодарност. Манифест ("Лебед", 1922) / 201
Кирил Кръстев. Витрините ("Creschendo", 1922) / 203
Иван Грозев. Новото изкуство ("Хиперион", 1922) / 205
Людмил Стоянов. Пътеводна звезда. За нео-романтизма ("Хиперион", 1923) / 223
Гео Милев. Българският писател ("Възход", 1923) / 226
Макс Мецгер. Изкуство - индивидуалност - индивидуализъм ("Пламък",
1924) / 229
Жорж Папазов. Стремежите на новото изкуство ("Златорог", 1924) / 234
Иван Радославов. Българският символизъм (Основи - същност - изгледи)
("Хиперион", 1925) / 238
Атанас Далчев. Поезия и действителност ("Изток", 1927) / 260
Иван Радославов. Творчество и живот ("Хиперион", 1928) / 263
Александър Обретенов. Изкуство и действителност ("Хиперион", 1931) / 271
Сирак Скитник. Изкуство и улицата ("Златорог", 1937) / 277
2.
ФИЛОСОФСКИТЕ ОСНОВАНИЯ
НА БЪЛГАРСКИЯ МОДЕРНИЗЪМ
Пенчо Славейков. Фридрих Нитче. Литературна бележка ("Мисъл", 1903) / 283
Димо Кьорчев. Един популяризатор на Ницше ("Наш живот", 1906) / 285
Димо Кьорчев. Тъгите ни ("Южни цветове", 1907) / 304
Пенчо Славейков. Заратустра ("Златорог", 1920) / 336
Д-р Спиридон Казанджиев. Българските преводи на "Тъй рече Заратустра"
("Златорог", 1920) / 358
Емануил Попдимитров. Бергсон. Философия на интуицията ("Хиперион",
1922) / 377
Д-р Янко Янев. Иреалността на изкуството ("Хиперион", 1924) / 390
Атанас Илиев. Изкуството ("Стрелец", 1927) / 398
Д-р Янко Янев. Безумието ("Стрелец", 1927) / 401
Любомир Русев. Художествена литература и психоанализа ("Листопад",
1933) / 403
БЕЛЕЖКИ / 425
ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ-РЕЧНИК / 45
Едвин Сугарев, Елка Димитрова, Цветанка Атанасова - съставители и редактори
Институт за литература - БАН
Издателски център "Боян Пенев", 478 с.
София, 2009
ISBN 978-954-8712-51-4
"Критическото наследство на българския модернизъм" е четиритомно издание, осъществено в рамките на едноименния проект на Института за литература, подпомогнат от Фонд "Научни изследвания" към МОМН. Първите три тома събират манифестните текстове и програмните статии, свързани с философската и естетическата парадигма на модерното изкуство (през погледа на българския творец), както и критическите текстове на най-изявените български модернисти. Опит за анализ на връзките, взаимоотношенията и конфликтите в критическата рецепция на отделните модернистични направления ще бъде направен в четвъртия том, съдържащ съвременни теоретични и литературно-исторически текстове.
Изданието е тематично структурирано, като във всеки отделен раздел материалите са подредени хронологично - за да може да се проследи радвитието на всеки един от аспектите на модерното изкуство, както и да се акцентира върху приемствеността и конфликтните зони, белязали мисленето на отделните модернистични генерации. Потърсена е максималната възможна близост с оригиналите.
СЪДЪРЖАНИЕ
Критическата парадигма на българския модернизъм / 7
1.
БИТКАТА НА МОДЕРНОТО:
ИЗКУСТВОТО И РЕАЛНОСТТА
Пенчо Славейков. Душата на художника ("Мисъл", 1899) / 13
Д-р Кръстю Кръстев. Живот за нравствен идеал ("Мисъл", 1902) / 19
Д-р Кръстю Кръстев. За тенденцията и тенденциозната литература ("Мисъл", 1903) / 29
Пенчо Славейков. Блянове на модерен поет ("Мисъл", 1903) / 63
Пенчо Славейков. Предговор [към "Стихотворения" от П. К. Яворов] (1904) / 74
Пенчо Славейков. Българската поезия ("Мисъл", 1906) / 78
Д-р Кръстьо Кръстев. Вместо предговор ("Млади и стари", 1907) / 112
Иван Ст. Андрейчин. Из нов път (Литературен манифест) ("Из нов път", 1907) / 122
Иван Ст. Андрейчин. Декадентство и символизъм ("Из нов път", 1907) / 132
Иван Радославов. По повод Тургенева ("Наш живот", 1912) / 147
Гео Милев. Модерната поезия (бележки и идеи) ("Звено", 1914) / 153
Гео Милев. Против реализма ("Слънце", 1919) / 165
Сирак Скитник. Старо и ново изкуство ("Везни", 1920) / 171
Гео Милев. Небето ("Везни", 1920) / 173
Людмил Стоянов. Две основни течения в българската литература ("Везни", 1920) / 176
Чавдар Мутафов. Зеленият кон ("Везни", 1920) / 185
Гео Милев. Към абонатите ("Везни", 1921) / 187
Гео Милев. Възвание към българския писател ("Везни", 1921) / 188
Сирак Скитник. Художникът и видимостта ("Златорог" 1922) / 191
Иван Радославов. Предговор [към антологията "Млада България"] (1922) / 199
Кирил Кръстев. Неблагодарност. Манифест ("Лебед", 1922) / 201
Кирил Кръстев. Витрините ("Creschendo", 1922) / 203
Иван Грозев. Новото изкуство ("Хиперион", 1922) / 205
Людмил Стоянов. Пътеводна звезда. За нео-романтизма ("Хиперион", 1923) / 223
Гео Милев. Българският писател ("Възход", 1923) / 226
Макс Мецгер. Изкуство - индивидуалност - индивидуализъм ("Пламък", 1924) / 229
Жорж Папазов. Стремежите на новото изкуство ("Златорог", 1924) / 234
Иван Радославов. Българският символизъм (Основи - същност - изгледи)
("Хиперион", 1925) / 238
Атанас Далчев. Поезия и действителност ("Изток", 1927) / 260
Иван Радославов. Творчество и живот ("Хиперион", 1928) / 263
Александър Обретенов. Изкуство и действителност ("Хиперион", 1931) / 271
Сирак Скитник. Изкуство и улицата ("Златорог", 1937) / 277
2.
ФИЛОСОФСКИТЕ ОСНОВАНИЯ
НА БЪЛГАРСКИЯ МОДЕРНИЗЪМ
Пенчо Славейков. Фридрих Нитче. Литературна бележка ("Мисъл", 1903) / 283
Димо Кьорчев. Един популяризатор на Ницше ("Наш живот", 1906) / 285
Димо Кьорчев. Тъгите ни ("Южни цветове", 1907) / 304
Пенчо Славейков. Заратустра ("Златорог", 1920) / 336
Д-р Спиридон Казанджиев. Българските преводи на "Тъй рече Заратустра" ("Златорог", 1920) / 358
Емануил Попдимитров. Бергсон. Философия на интуицията ("Хиперион", 1922) / 377
Д-р Янко Янев. Иреалността на изкуството ("Хиперион", 1924) / 390
Атанас Илиев. Изкуството ("Стрелец", 1927) / 398
Д-р Янко Янев. Безумието ("Стрелец", 1927) / 401
Любомир Русев. Художествена литература и психоанализа ("Листопад", 1933) / 403
БЕЛЕЖКИ / 425
ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ-РЕЧНИК / 457