Съдържащите се в сборника "Под знака на европейските културни диалози" литературнонаучни текстове, в голяма част от които българската и славянските литератури заемат централно място, споделят убеждението, че познанието за себе си е неразделна част от познанието на другия, че като рожба на модерната епоха националната специфика предполага висока степен на взаимно отваряне на литературите, но тя се проявява и като настройка на съзнанието за диалогично-полемично свързване на тълкувателните подходи и оценки от миналото и настоящето.
Темата за културния диалогизъм припомня широкоспектърната литературоведска дейност на проф. Боян Ничев (1930-1997), в която сравнителният подход при проучването на българската и славянските литератури има водещо значение. Сборникът се издава в негова памет и тематичните блокове, в които са групирани публикуваните статии, очертават проблемните сфери на научните му изследвания и интереси в поредица от съвременни интерпретации.
СЪДЪРЖАНИЕ
За този сборник /13
Радосвет Коларов (Институт за литература, БАН, София). Към дълбините на айсберга - в памет на проф. Боян Ничев / 15
I. Сравнителното литературознание и променящият се диалог между литературите и културите
Ян Кошка (Институт за световна литература, Братислава). Понятието "световна литература" в научните трудове на Боян Ничев / 19
Христина Балабанова (Институт за литература, БАН, София). Контексти и конотации на някои методологически постановки в "Основи на сравнителното литературознание" на Боян Ничев / 29
Борис Минков (Институт за литература, БАН, София). Школата в Констанц и сравнителното литературознание / 40
Павол Копърда (Университет "Константин Философ", Нитра). "Типологически аналогии" и конкретни развойни модели на литературния процес / 51
Николай Аретов (Институт за литература, БАН, София). Славянско versus балканско / 62
Румяна Станчева (Институт по балканистика, БАН, София). Национално, регионално, европейско в балканското сравнително литературознание / 72
Йордан Eфтимов (Нов български университет, София). Глобализация и световна литература / 89
Вера Ганчева (Софийски университет "Св. Климент Охридски"). Литературата като полилог / 95
II. Литературната история като комуникативен модел.
Историческа и поетологическа памет на жанра
Панайот Карагьозов (Софийски университет "Св. Климент Охридски"). История и историография на славянския литературен XX век. Тезиси с особен оглед на "партоцентричната" същност на века / 105
Албена Вачева (Югозападен университет "Неофит Рилски"- Благоевград). Литературни истории и историография / 119
Йонка Найденова (Институт за литература, БАН, София). Унгарската литературна история в българска среда (Въпроси на периодизацията) / 133
Владимир Кржиш (Славянски институт, Прага). Парадигматика на жанра в ранното Българско възраждане / 161
Людмила Миндова (Институт по балканистика, БАН, София). Епосът в дубровнишко-далматинската литература / 168
Магда Карабелова (Институт за литература, БАН, София). Историческата проза на Вера Мутафчиева и теоретическите възгледи на Боян Ничев за пътя на българския роман / 175
Ерика Лазарова (Център по наукознание и история на науката, БАН, София). Историческият роман на Вера Мутафчиева като ставащо битие и намиране на изгубеното време / 185
Ина Христова (Софийски университет "Св. Климент Охридски"). Сръбският роман - между традиционно и модерно / 201
Илиана Кърликова (абсолвент на Югозападен университет "Неофит Рилски" - Благоевград). Романът "Нож" на Вук Драшкович - етническата дилема на една нация / 214
III. Степени и форми на междулитературно и междукултурно общуване
Христо Манолакев (Институт за литература, БАН, София). Мотивът за "руините" в българската възрожденска литература. Руините и езиците на романтичното клише / 227
Лиляна Минкова (Институт за литература, БАН, София). Петко Рачов Славейков и Доситей Обрадович.(За Славейковия превод "Извод от советите на здравни разум") / 243
Светлана Василева-Карагьозова (Софийски университет "Св. Климент Охридски"). Двете лица на Контрареформацията при славяните / 255
Татяна Стойчева (Софийски университет "Св. Климент Охридски"). Под повърхността на привидностите. Образът на българите в "Пребиваване в България" от Станислас Сейнт Клер и Чарлс Брофи / 268
Мариана Нихорити (Солунски университет, филиал - Казани, Гърция). Българската поезия в Антологията на гръцкия преводач и поет Арис Диктеос / 284
Нина Пономарьова (Институт по славянознание, Москва). Сибир през погледа на Йордан Радичков / 302
IV. Читател, текст, интерпретация
Добромир Григоров (Софийски университет " Св. Климент Охридски "). Генеалогия на читателя (Как и къде съществува литературният феномен) / 317
Мирослав Дачев (Нов български университет, София). Химическата метафора / 326
Милена Кирова (Софийски университет "Св. Климент Охридски"). Чудото с "женския разум" в библейския текст / 336
Цветан Ракьовски (Югозападен университет "Неофит Рилски"- Благоевград). "Египетская марка" на О. Манделщам и "Двойник" на Достоевски.(Литературата между текстовете) / 345
Милена Цанева (Софийски университет "Св. Климент Охридски"). За женските образи във Вазовата проза / 357
Людмила Григорова (Институт за литература, БАН, София). Метаморфозите на Ева у Г. П. Стаматов и Д. Димов (сравнителен анализ) / 369
Калина Бахнева (Софийски университет "Св. Климент Охридски"). Старост и субектност в романа на Албена Стамболова "Хоп-хоп звездите" / 378
V. Южнославянската модерност в хронотопа на европейската култура
Емилия Стайчева (Софийски университет "Св. Климент Охридски"). Психея или мотивът "съблазън" в ранната лирика на модернизма / 395
Жоржета Чолакова (Пловдивски университет " Паисий Хилендарски "). Примитивът като естетически коректив на зенитизма / 401
Елизария Рускова (Софийски университет "Св. Климент Охридски"). Фантазмът в драмите на Хенрик Ибсен и П. Ю. Тодоров / 411
Елена Дараданова (Софийски университет "Св. Климент Охридски"). Риданието на водоскока (Модернистката лирика на Тин Уевич) / 423
Албена Иванова (Институт за литература, БАН, София). Маските в поезията на Антун Густав Матош / 436
Пламен Антов (Институт за литература, БАН, София). Неоавангардисткият спазъм на 60-те: контрамодерни рефлекси в българската проза / 442
VI. Боян Ничев - човекът и ученият
Надежда Драгова (Югозападен университет " Неофит Рилски " - Благоевград). Боян Ничев в моите спомени / 455
Диана Ралева (Институт за литература, БАН, София). Проф. Боян Ничев (1930-1997). Избрана библиография / 466
