Пространствата на словото. Том 1
-
Пространствата на словото : Юбил. сб. в чест на проф. дфн Светлозар Игов
Научният тематичен сборник "Пространствата на словото. Сборник в чест на проф. дфн Светлозар Игов", т. 1 и т. 2 е осъществен от научен колектив от Института за литература при БАН, Пловдивският университет "Паисий Хилендарски" и ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Двата тома събират изследванията на 100 български и чуждестранни учени - академици, професори, доценти и докторанти от България, Полша, Белгия, Сърбия, Турция, Франция, Германия, Великобритания, Хърватска, Македония и др. страни върху неизследвани или недостатъчно проучвани проблеми на българската, славянските и европейските литератури от Средновековието, Възраждането и съвременността. Изданието е многоезично, снабдено е с анотационен и биобиблиографски справочник.
В самия край на 2012 и началото на 2013 година излезе двутомният юбилеен сборник "Пространствата на словото", посветен на 65-годишнината от рождението на проф. дфн Светлозар Игов - литературен критик и историк, поет, прозаик, есеист, автор на фрагменти и афоризми, преводач, редактор и университетски преподавател, мащабна творческа личност с оригинални приноси в изследването на българската класическа и съвременна литература.
Пъстър и широкомащабен като своя титуляр е и настоящият юбилеен сборник - впечатляващият му обем и разнообразното критическо участие в него го правят културно явление за всички, които четат и анализират литературата. Тук са събрани най-ярките имена в съвременната българска и славянска аналитична литературна мисъл и история, на големия литератор посвещават текстове преподаватели и учени-изследователи от най-уважаваните български и световни литературни институции.
Статиите в сборника са разделени в два тома: първи том обхваща текстове от областта "Българска литература", а вторият - "Теория на литературата и сравнително литературознание" и "За Светлозар Игов". Томът "Българска литература" впечатлява с обема и многообразието на текстове, той е една истинска миниистория на българската литература: от културното присъствие на Търновската чудотворна икона през исихасткото духовно братство на Димитър Кенанов и "неравномерната постъпателност" в творчеството на Григор Пърличев до метаморфозите на l’ame modern на Мариета Гиргинова, портретите на Гео Милев (Георги Янев), Иван Мирчев (Цветан Ракьовски), през новаторския прочит на Йордан-Йовковия "Грехът на Иван Белин" (Радосвет Коларов) до 40-те години на Валери Петров от Константин Делов, първите критически отзиви на Васил Попов и "двойника" у Георги Марков. От Неофит Бозвели и първите преводи на Доситей Обрадович (Иван Радев) през руската окупация и българската околоосвобожденска идентичност през "езика на страха" в следосвобожденската литература за Априлското въстание. През анатомията на българския модернизъм и в частност, символизъм, с екзистенциалните тъги на идеолози като Димо Кьорчев през драмата на туберкулозната жена в българската литература след Първата световна война, та чак до "литературния двор" на Йовков и Радичков. Картата, микроскопът и компасът на възрожденците и техният "блян по антология" се пресреща с разноликия поетически канон в българската поезия от 60-те и 70-те години на XX в.
Българският литературен паноптикум е създаден както от портрети, така и от тясно проблематизирани анализи. Съставителите са представили високия свод на българския литературен канон както върху големи крайъгълни опори като Алеко Константинов и Иван Вазов, Пенчо Славейков, Гео Милев и Йордан Йовков, така и върху новоосветлени плоскости в оригинални критически погледи: работата на "портретиста" Симеон Радев в сп. "Художник", херменевтиката на "благата вест" у Асен Разцветников, проблема за пола и идеологията в романа "Иван Кондарев" и образа на Homo ludens в повестта "Когато скрежът се топи" на Емилиян Станев. Провокативната юнгианско-архетипната архитектура в сборника на Йордан Велчев "Родихме се змейове" стои редом до "отклонението" на Блага Димитрова през критическия поглед на Силвия Шедлецка и разпадащите се разкази върху модерността и постмодерността от Галя Конах.
Съставителите на сборника са отделили място и на детско-юношеските периодични издания до Първата световна война (в текста на Таня Стоянова), както и на "ужасните деца" в българската детска литература, за които остроумно пише Маргарита Славова.
На феномени в българската литературна история отделят внимание и чуждестранни изследователи като Целина Юда (нарацията в българските диаспори след 1944 г.), Зоя Карцева (българската проза в периода на прехода: 1989-2009) и Силвия Шедлецка (българските хетеротопии в романа "Отклонение" на Блага Димитрова).
Вторият том - "Теория на литературата и сравнително литературознание" и "За Светлозар Игов", включва текстове както на български, така и на чужди изследователи и представлява една космополитно-разноезична част, многогласна и многоаспектна, в която четем на сръбски, македонски, полски и английски езици. Тук се събират и пресрещат културни и стилови вълнения и явления в творби от различни времеви отрязъци на световния литературен живот - в текстове от полски изследователи като Барбара Томалак и Гражина Шват-Гълъбова, културологични опуси като "Раждането на операта" от Дияна Николова и анализ на феномена "космополитизъм" от Галин Тиханов. Владимир Сабоурин изследва фикцията в "Истинна история за завладяването на Нова Испания", Албена Бакрачева отново ни води в Новия свят, с портрет на интелектуалеца в "Американският учен" на Емерсън, Дария Карапеткова пък представя един малко познат като поет Микеланджело, а Клео Протохристова изправя време срещу повествувание в гениалния роман "Братя Карамазови". В това космополитно общество е поставен "непознатият" и все по-интересен Асен Христофоров (Николай Аретов). Архивните изследвания са представени и от приносната работа на Евелина Белчева с дневника на Петър Динеков, надгробното слово за Владимир Василев 47 години по-късно.
Съставителите на сборника са обособили тук и "минидял", посветен на славянските литератури, изучавани от слависта Светлозар Игов. Този дял включва текстове за Адам Мицкевич и Ян Неруда, за Вонгар, Йован Христич и Иво Андрич. Читателят придружава в един увлекателен документален разказ Иво Андрич в Турция, застава пред библиотеката на Йован Христич, слуша лекциите на Адам Мицкевич в Колеж де Франс. Георги Господинов ни извежда изпод този респектиращ свод с едно горчиво-сладко есеистично намигване към това какво литературата знае по-добре от икономиката.
Топъл приятелски подарък за Светлозар Игов са текстовете от третия дял на сборника - "За Светлозар Игов". Тук е Игов като учен, прозаик и поет, като човек. Енциклопедистът Игов е в мащабната си, уникална по своя замисъл и амбиции "История на българската литература" (Милена Цанева), в динамичната си критико-преводаческа връзка с Иво Андрич (Дарина Дончева), в стиховете и романа му "Елените", който се пресича интертекстуално с Николай-Ватовия роман "Стих за нея". Тук четем ведри жизнерадостни спомени от приятели на критика, които му подаряват чудесни стихове в проза (Руси Чанев), напомнят случки и изживявания (Стефан Кисьов, композиторът Милко Коларов и поетът Марин Георгиев), създават рисунки към портрета на поета (Любен Петков), посвещават импресионистични есеистични размисли (Елена Алексиева, Севдалин Генов и Георги Башиянов). Един човек в много хора, гласове и лица, в много езици и културни посоки - такъв е Светлозар Игов и в настоящия юбилеен сборник: едновременно академично-висок и дръзко-близък, в ритъм с най-настоящо-литературното, с живо-четеното.
Александра Антонова
-
https://www.youtube.com/watch?v=aHcdYQztRNY&list=PLCZFyOYXs5eL1wdpbOqZjzTZiw25QXxw0