Цветан Тодоров - теоретик и хуманист




  • Как да мислим за доброто и злото днес? Аз лично не вярвам в божествената доброта, нито в изконната лошота на дявола, който се бил вселил в душите на някои хора. За мен човешките същества са първоначално неопределени в морално отношение; те не са добри или лоши, те стават такива. Защо? "Доброто и злото текат от един и същи извор" - пише Жан-Жак Русо. Кой е този извор? В интелектуално отношение това е силният стремеж на всеки да получи признание за съществуването и за стойността си. В името на тази своя нужда ние сме готови на всичко. Но "средствата" за постигането на този наш стремеж са наистина много различни: можем да удовлетворим своята нужда както в обичта, с която другите ни обграждат, така и в унижението, което им причиняваме. На подобна двойственост се натъкваме и в колективните действия: най-големите злини за човечеството не са дело на някакъв зъл гений, а на държавници и управници, които искат доброто на своя народ или на цялото човечество и които в името на тази цел са готови да пожертват хиляди или милиони човешки същества. (Цв. Тодоров)


    СЪДЪРЖАНИЕ

    Цветан ТОДОРОВ. В защита на ценностите / 11
    Богдан БОГДАНОВ. За интелектуалната фигура на Цветан Тодоров / 15
    Стоян АТАНАСОВ. Раждането на субективността и нейните граници
    в критическите изследвания на Цветан Тодоров / 21

    ПОЕТИКА
    Благовест ЗЛАТАНОВ. Формализъм и структурализъм - сто години по-рано / 43
    Александър ПАНОВ. Литературата като социално действие - жанрът като
    медиатор между литературата и обществото / 52
    Мирослав ДАЧЕВ. Цветан Тодоров: От литературната към хуманната семиотика / 63
    Иванка МАВРОДИЕВА. Цветан Тодоров и науката реторика / 68
    Миряна ЯНАКИЕВА. Литературата между езика и писането / 73
    Златороса НЕДЕЛЧЕВА-БЕЛАФАНТЕ. Наратологията от Цветан Тодоров и Жерар Женет
    до Арен Рабател и Рене Ривара / 87
    Магдалена КОСТАДИНОВА. Когато авторът анализира, разказвайки / 106

    ДРУГИЯТ
    Христо ТРЕНДАФИЛОВ. Картата на Карата (епилогът в "На чужда земя") / 117
    Елена МИХАЙЛОВСКА. За диалога на културите вчера, но и най-вече - днес / 133
    Румяна СТАНЧЕВА. Цветан Тодоров и импулсите към сравнителното литературознание / 146
    Николай АРЕТОВ. Представата за Другия в ранната българска национална митология / 158
    Дечка ЧАВДАРОВА. От "Движението на другостта" до "Въпроса за другия"
    в светлината на литературоведската русистика / 174
    Еми БАРУХ. Възхвала на анархията в йерархиите / 188
    Милена БОРДЪН. Цветан Тодоров за спасяването на българските евреи / 199
    Евдокия БОРИСОВА. Възможната утопия Европа в текстовете на Цветан Тодоров / 209
    Венко КЪНЕВ. Другият през погледа на Ригоберта Менчу / 218
    Васил РАЙНОВ. Езикът и другостта. Въпросът за Другия / 228
    Христо СТАНЧЕВ. Цветан Тодоров за Другия и наративното му конституиране
    в немския превод на романа "Антихрист" от Емилиян Станев / 232

    КРИТИЧЕСКИ ХУМАНИЗЪМ
    Христо ТОДОРОВ. Цветан Тодоров - Един моралистичен поглед към злото / 243
    Рая КУНЧЕВА. Интерсубектната антропология и философията на диалога.
    Цветан Тодоров и Мартин Бубер / 253

    БИБЛИОГРАФИЯ
    Цветан Тодоров в България / 285

    РЕЗЮМЕТА / 300