Яхия Кемал Детство, юношество, политически и литературни спомени
-
Яхия Кемал Беятлъ (Ахмед Агях) (1884-1958) е изтъкнат турски поет, политик, дипломат и общественик. Роден е през 1884 г. в Скопие, което по това време е в рамките на Османската империя. Детството си прекарва в родния си град, където завършва основното си образование. Пише стихове от малък и първото му стихотворение е публикувано в истанбулския вестник „Теракки” още докато е в Скопие (1901). 1902 г. заминава за Истанбул, за да продължи средното си образование в лицея „Вефа”. През този период публикува някои свои стихове в издания като "Сервет-и Фунун", "Иртика" и "Малумат". Под влияние на френските романи и интереса си към Младотурското движение през 1903 г. заминава за Париж, Франция, където една година учи френски в колеж и след това се записва в Училището за политически науки (1904). В Париж се запознава с изтъкнати представители на Младотурското движение – Ахмет Ръза, Сами Пашазаде Сезаи, Мустафа Фазъл паша, принц Сабахаддин, Абдулах Джевдет, Абдулхак Шинаси Хисар. По време на престоя си във Франция Яхия Кемал израства като поет, разширява и обогатява познанията си в областта на историята и културата. През 1912 г. се завръща в Истанбул. От 1916 до 1923 г. работи като университетски преподавател. През 1923 г. за първи път е избран за народен представител, през 1937- за втори, а 1946-за трети. Като дипломат заема длъжност в посолствата във Варшава (1926-29), Мадрид (1929-1932, като от 1930 отговаря и за представителството в Лисабон) и Карачи, Пакистан (1948). След тежко заболяване, последвано от лечение в Париж, 1958 г. умира в Истанбул. Въпреки че е признат за един от най-видните турски поети, нито една негова книга не е публикувана приживе. Благодарение на основания след смъртта му Институт „Яхия Кемал Беятлъ” в Истанбул по-късно са издадени всичките му творби. През 1961 г. е отворен Музей на Яхия Кемал в Истанбул. 1968 г. е поставен негов паметник в парк Мачка, Истанбул. По повод 50-годишнината от смъртта му Турското министерството на културата обявява 2008 г. за Година на Яхия Кемал. Досега не е превеждан в България.
По-важни произведения:
- Kendi G?k Kubbemiz (Под собствения ни небосклон) (1961)
- Eski ?iirin R?zgar?yla (Полъх от старата поезия) (1962)
- Aziz ?stanbul (Свети Истанбул) (1964)
- E?il Da?lar (Сторете път, планини) (1966)
- Siyasi Hikayeler (Политически събития) (1968)
- Siyasi ve Edebi Portreler (Политически и литературни портрети) (1968)
- Edebiyata Dair (За литературата) (1971)
- ?ocuklu?um, gen?li?im, Siyasi ve Edebi Hat?ralar?m (Детство, юношество, политически и литературни спомени) (1973)
- Tarih Musahabeleri (Исторически дискусии) (1975)
- Bitmemi? ?iirler (Недовършени стихове) (1976)
- Mektuplar-Makaleler (Писма и статии) (1977)