Studia Mediaevalia Slavica et Byzantina 1
-
Да надникнеш в страховитата чаша на смъртта, която на всеки смъртен му предстои да изпие, е покъртително изживяване, дало началото на незабравими произведения на философията, богословието, литературата и изкуството. Размисълът за смъртта, за изкуплението и за съдбата на душите в отвъдния свят е в основата на християнската философия според св. Василий Велики. Тази концептуална наситеност, съчетана със силен емоционален заряд, превръща старобългарските погребални творби в привлекателен изследователски обект.
Погребалните текстове се появяват в средновековната славянска книжнина още в нейния най-ранен период - през IX в. Те следват образците на византийската литература, жанровите й модели и структурни принципи, но могат да се набележат паралели и с латински паметници. Славянските песнопения за опело са известни по значително по-късни преписи (от XIII в. нататък), които обаче са съхранили езикови черти, характеризиращи т.нар. класически старобългарски корпус. В това отношение тези текстове представляват важно свидетелство за състоянието на най-стария славянски писмен език.