Въобразените текстове на Българското възраждане
-
Сборникът е първи опит за по-цялостно разглеждане и по-задълбочено анализиране на един нов за българската литературна наука проблем. Той е интересен не само от теоретична гледна точка, но и с важни практически измерения при създаването на нов тип история на българската (възрожденска) литература. Тя би трябвало да се отличава от досегашните не само по новите интерпретации на вече известните и трайно влезли в "канона" творби, но и с преразглеждане на самия свой предмет - което означава да бъдат взети немалко и нелеки решения относно статута на голям брой текстове, останали неизвестни за читателите по време на Българското възраждане (а и днес известни само на специалистите); или частично социализирани; или останали само като намерения - публично обявени тогава или известни ни днес само от архивите на един или друг автор, от спомени на негови съвременници и пр. Това разширяване на обема на понятието "българска възрожденска литература" неминуемо води до поставянето и на редица други проблеми, свързани с очертаване на границите й, с вътрешната й периодизация, с модела й на развитие, с опитите за обосновано или неоснователно преоценяване на мястото и ролята на една или друга личност.
Вместо да премълчат или заобиколят всички тези сложни проблеми, авторите са предпочели открито и ясно да ги поставят, да картографират, проучат и овладеят една нова изследователска територия - с надеждата, че публикуването на сборника би стимулирало този процес, би включило в него и специалисти от други области и на практика би довело до значително разширяване на масива от използвана информация за българската литература (без да бъдат откривани нови текстове или архиви), както и до усъвършенстване и оптимизиране на научния апарат за нейното пълноценно изследване.
СЪДЪРЖАНИЕ
НЯКОЛКО УВОДНИ ДУМИ / 7
Дочо Леков. Неюбилейно за един юбилей / 8
Николай Аретов. Възрожденската литература като "въобразен текст"
или парадоксите на една дефиниция / 17
Камен Михайлов. Несоциализирана, частично социализирана
и късносоциализирана литература.
Литература на намеренията.
Литература на невъзстановената контекстуалност / 32
Румяна Дамянова. Обявленията / 48
Лидия Михова. Дописващите текстове / 69
Данчо Господинов. Реалност и въобразеност на българската
литература през Възраждането / 82
Радосвета Вучева. За една "липсваща" жанрова форма на възрожденската
литература, или още един поглед към житието и
страданията на грешния Софроний / 96
Ирина Добрева. Доситей Обрадович и "проектираната автобиография"
на Неофит Бозвели / 102
Надя Данова. Една "въобразена" история на България / 121
Аделина Странджева. Фолклорната мимикрия
на един възрожденски текст / 131
Юлия Николова. Рефлексиите на "Райна Княгиня" или по въпроса
за завършеността във възрожденското разказване / 140
Николета Пътова. Въобразяването като политическа
и художествена реалност / 150
Николай Чернокожев. Цялост и разпадане -
въобразената книга на Каравелов / 162
Надежда Андреева. Въобразените драми на Шилер и Лесинг
през Възраждането. Неосъществени проекти, загубени ръкописи,
недовършени текстове / 171
Людмила Малинова. Карамфила Стефанова
и неиздадената й стихосбирка / 182
Кета Мирчева. Кореспондентската мрежа на вестник
"Свобода/Независимост" - въобразена и реална география / 204
Елена Сюпюр. Христо Ботев и Тарас Шевченко. Сродни вселени / 234
Catalina Velculescu. Les questions d'un (futur) saintet
les responses d'un "fou" / 256
БИБЛИОГРАФИЯ / 271