Хайку: водно конче под шапката. Силата на неизговореното
-
Впечатляващото своеобразие на този труд е не само в това, че е написан от автор, който казва толкова много за хайку и неизговореното, при това със завидна задълбоченост. Не е само в това, че написаното от Балабанова е синтез на философията с поезията, на критическата интерпретация с различните аспекти на теоретичния анализ. Това своеобразие го намирам и в посланието, което трудът излъчва като цяло, тоест във внушенията за лишеното от истинска хуманност битие на съвременния свят. При това въпросните внушения не са дидактично поднесени. Излъчва ги самата същина на избраната тема, на проблематиката, която се тълкува, на изреченото за онова чувстване и мислене на Изтока, обогатило световната култура с много мъдрост и поезия. Проф. д-р Божидар Кунчев
Не е лесно да се изброят достойнствата на този труд. Амбициите му са не да бъде разгледано хайку като източен феномен – а да бъдат намерени и неговите пресечни точки с европейската, а в частност и с българската чувствителност – и тази най-кратка поетична форма да бъде видяна в дискурса както на източната, така и на западната култура – и както чрез нейните тра- диционни корени, така и в нейното динамично съвременно битие. Доц. дфн Едвин Сугарев
Подобно обстойно и задълбочено изследване на феномена на неизговореното в поетическия текст и проявлението му в хайку като един от най-минималистичните поетически видове липсва в българското литературознание. Резултатът би наситил сетивата за изчерпателност, достатъчност и „узрялост” на всеки учен, вещ по темата. Проф. д-р Светлана Стойчева
Книгата представлява несъмнено оригинално произведение с редица стойностни приноси в областта на сравнителните философски и литературоведски анализи. Съчетанието на поетична интуиция, философска дълбочина, строго научна прецизност и компетентност превръща този труд в уникално изследване, което несъмнено ще даде много както на литературните критици, така и на пишещите хайку. Доц. д-р Антоанета Николова
Умело постигнат баланс между обективното резюмиране на най-различни подходи към разглежданата материя и отстояването на собствена теза. Не само ясен език, но и концептуалната яснота. Завидно умение най-сложна философска и лингвистична материя да бъде представена ясно и разбираемо. Баланс между необходимия научен логоцентризъм, на който се основава нашата, западната академична практика, и естеството на самата проблематика, която вътре в себе си му се съпротивлява. Постигане на една оптимална стереоскопична картина, където обектът е обгледан едновременно отвътре и отвън. Рядък образец на научно писане, което е достатъчно задълбочено, без да е суховато. Освен всичко друго, книгата може да бъде четена и като една представителна хайку-антология с многообразни и прецизно подбрани образци на жанра. Доц. д-р Пламен Антов