Антични реминисценции във възрожденската книжнина


Andriana-Spasova_korica_page-0001.jpg


  • „Антични реминисценции във възрожденската книжнина“ на гл. ас. д-р Андриана Спасова-Топурова представлява обхватен опит да се проследи и анализира рецепцията на античното наследство в педагогическата книжнина през Българското възраждане. Монографията обособява за първи път в новобългарската литература античния жанр „каталог на жените“, като прави опит да реконструира някои специфики в адаптирането на класическата древност. Изработени са отделни тематични таблици като широк свод от база данни, систематизиращи аспекти от рецепцията на античната словесност през българския XIX век. Конкретен съдържателен принос е представянето на малко известния ръкопис „Българска история“ (БИА – НБКМ, Ф. 22, оп. I, a.e. 603) от Найден Геров като част от застъпената във възрожденската историопис идея за общата славянска идентичност и припознаването на българския етногенезис като принадлежащ към античната парадигма.

    Книгата поставя следните въпроси пред читателя. Какви са културните маршрути на пренос на идеи, мотиви и образи от Античността в културния контекст на Българското възраждане? Как и в каква степен възрожденската парадигма видоизменя и преобразува античната? Дали наличието на антични модели и сюжети не е по-скоро епизодично или те имат своето обществено и културно значение за собствената ни национална митология? Ясно е, че паметта никога не е случаен и невинен архив, тя е плод на съзнателно усилие и отстоявани избори, на критически преоценки и мисъл за бъдещето. През 2019 г. ръкописът печели конкурса на издателства „Арс“ и „Scribens“ за издаване на дебютни книги.