Ракурси към ранната модерност. Психологизъм и символизъм


0001_2.jpg


  • В отделните глави, изграждащи трите части на „Ракурси към ранната модерност“, се проследява преходът и навлизането на психоаналитическите методи и възгледи в поезията на символизма.

    Книгата намира пресечни точки между научната и естетическа насоченост на сп. „Мисъл“ и символизма преди той да се оформи като художествено направление. Нарасналият в Европа през втората половина на ХІХ в. интерес към психологията я обособява като автономна хуманитарна наука. Малко по-късно в литературния живот се появяват творци, интересуващи се от душевните преживявания на човека – това са поетите, които в бъдеще ще бъдат наречени „символисти“. Първата част на „Ракурси към ранната модерност. Психологизъм и символизъм“ въвежда именно в това застъпване на новата наука със символистическото изкуство като нейна художествено-творческа алтернатива. Ако на Стария континент такова застъпване е по-разгърнато във времето, в България то е по-непосредствено и се формира като ново разделение между „млади“ и „стари“. Някогашните „млади“ около сп. „Мисъл“ също остаряват за писателите, носещи модерните идеи на настъпващия ХХ в. Но с текстовете си д-р Кръстев и авторите в списанието засягат психологическите основи, на които ще стъпи новото направление. В тази част е акцентирано на многото и различни текстове, които имат отношение към него – философски, естетически, психологически. В контекста на такова разделение и на промените в литературата се откроява противопоставянето, от една страна, между д-р Кръстев и неговото списание като изразители на идеи с психо-естетическа насоченост и, от друга, Димо Кьорчев като представител на зараждащото се българско направление на символизма. На него е посветена и втората част на „Ракурси към ранната модерност. Психологизъм и символизъм“. Противопоставянето обаче е по-скоро формално – „Мисъл“ и д-р Кръстев се задълбочават преди всичко върху теоретическата страна на  психологизма в естетиката, докато в „Тъгите ни“ Д. Кьорчев направо прилага техните идейно-естетически възгледи във формата на манифест.

                  В третата си част, посредством аналитичен психо-прочит на отделни произведения, книгата намира допирни точки в основата на конфликта и установява, че с „Тъгите ни“ младият Д. Кьорчев пренася теоретическите концепции на „Мисъл“ към практическото им реализиране. Разгледани са творби на  най-изявените поети-символисти Н. Лилиев и Т. Траянов, както и на Яворов като поет, който не се вписва изцяло в поезията на символизма. С оглед приложения интерпретативно-тълкувателен метод, са очертани и общите теоретически рамки на психологическия подход към прочита на поетическите творения, като са разкрити някои важни теоретически различия с други методи на литературен анализ.

                  Книгата е снабдена с подробна библиография към всяка част, основавайки се на културно историческия обхват, който има същинският психо-аналитичен подход към художественото творчество.